Читать «Кристал» онлайн - страница 110

Джос Стърлинг

- Били сте държани против волята ви, така ли? - попита офицерът. Беше същият, който беше арестувал братята снощи - инспектор Карминати, според табелката на вратата му.

Даймънд се намръщи.

- Много ми е трудно да кажа какво се случи. Мисля си, че са ни дали нещо, с което да ни накарат да им съдействаме.

- Наркотично вещество?

- Вероятно. - Това беше най-близкото обяснение, което Даймънд можеше да даде на въпроса защо пред куп свидетели тя и другите момичета са имали вид на доволни гости на старата дама.

- В такъв случай трябва да направим кръвни тестове. - Офицерът си записа. - Ако изобщо са останали някакви следи в тялото ви. Г осподин Хю, каква е вашата роля в случилото се?

Преведох въпроса на Стив.

- Просто помагах на приятелите ми да спасят момичетата от крепостта. - Стив скръсти ръце, без да издава и намек, че съжалява за участието си в приключението.

Защо не потърсихте нашата намеса?

Това беше въпрос за един милион долара, а? Голяма част от действията ни изглеждаха нелогични, защото не желаехме да разкрием на никого савантската страна на въпроса и само висшите офицери от международните полицейски сили знаеха за съществуването ни, но информацията беше поверителна. За зла участ, повечето от тях се намираха в Рим и нямаха почти никакво влияние тук на север.

Стив сви рамене.

- Това беше най-бързият начин да намерим изход от ситуацията.

- Контесата не се е оплакала, че вие сте нарушили границите на владението й с хеликоптера, затова няма да ви повдигна обвинение, но нека ви кажа, господин Хю: в Италия не обичаме дружинниците, които взимат закона в свои ръце. Това тук не ви е някой от вашите филми.

Стив не остана никак впечатлен.

- Не, това тук е много по-странно. Трябва да затворите онази стара жена там горе - тя е напълно неконтролируема.

Предпочетох да не превеждам точно това мнение.

- Той ви изказва благодарностите си и казва, че разбира.

Офицерът поназнайваше повече английски, отколкото даде да се разбере, защото изсумтя презрително, като чу свободната ми интерпретация на думите на Стив.

- Ако кметът не беше толкова впечатлен от факта, че в неговата област се снима филм, не бих се поколебал да пратя приятеля ви да си стяга багажа, все едно дали е звезда, или не.

Усмихнах му се безпомощно, сякаш да му кажа: какво бих могла да направя аз, едно момиче, за да обуздая една мегазвезда?

- Ясно е, че в случая има нещо, което аз не разбирам. - Офицерът подреди книжата си. - Но не мога да направя нищо повече за вас, тъй като вашите приятели вече са на път за Верона, където ще бъдат разпитани и където ще могат да поискат пускане под гаранция. Ако искането им бъде удовлетворено, може да излязат още тази вечер.

- Ами Уил Бенедикт?

- Мъжът в болницата ли?

Кимнах.

- Той също е под арест, но там обстоятелствата са усложнени заради прекомерната сила, използвана срещу него. Проучваме случая. Предлагам ви да включите името му в искането за освобождаване под гаранция.

- А какво ще стане с обвиненията за отвличане?

- Стъпка по стъпка, синьорина. Трябват ни доказателства в подкрепа на твърденията ви Досега свидетелските показания сочат, че сестра ви и нейните приятелки са били доброволни гости на контесата и, изглежда, са пристигнали тук по свое собствено желание. Но насилственото заминаване, понесено на плещите на съпрузите им, буди подозрения.