Читать «Кристал» онлайн - страница 108

- Мисля, че ще се оправим и сами. Можеш ли да бъдеш тук в седем и половина?

Стив направи физиономия.

- На Джеймс това няма да му хареса, но какъв е смисълът да бъда себе си, ако от време на време не мога да поискам отлагане на снимките. Ще помоля Лили да му предаде.

Изведнъж ме осени прозрение. Стив не беше савант, но мозъкът му не беше много по-различен от нашите, а той отделяше голяма част от вниманието си на нисичката, русокоса дизайнерка на костюми.

- Знаеш ли, трябва да я поканиш на среща.

- Кого? - Той се опита да изглежда невинно.

- Лили. Тя е най-добрият ти приятел, нали?

- Струва ми се, че да.

Почуках се по слепоочието.

- Аз имам дарба и тя ми казва, че Лили е твоето момиче.

Стив изглеждаше така, сякаш го бях халосала с дъска в главата.

- Ти откъде разбра?

- Както би казал моят приятел, това е шестото ми чувство на Спайдърмен - Хав, искаше ми се да беше тук да чуеш това.

Кое, Кристал? За миг видях една бетонна килия и твърдо легло. Срещу момчетата бяха повдигнати обвинения и те бяха заключени в ареста за през нощта.

Сватосвам Стив и Лили.

Да... да, ще се получи. Който и да е, само да се отърва от съперника си. Момичетата как са?

На наша страна, но още не са възстановили спомените си.

Добра работа.

- Кристал - Стив щракна с пръсти пред лицето ми. - На теб говоря.

- Извинявай. Не мога да използвам телепатия, без да изключвам какво става около мен. Ти и Лили -очевидно е. Не си опитал досега, защото секретарят ти движи живота ти, а и Лили е прекалено реална. -Спомних си какво беше казал - обичал да се среща с хора, които правят нещо истинско, нещо с ръцете си. Сега това подмятане доби съвсем нов смисъл. - Тя може и да не придава много блясък на образа ти, но от моята кула не личи да имаш нужда от много лъскавина.

Той се ухили смутено.

- Кристал, ако вече не беше заета, щеше да те грози опасност, защото и ти си в моя списък.

- Да, но много след Лили. Тя е тъкмо за теб - ще държи егото ти под контрол.

Той закопча ципа на якето си.

- Ще си помисля по въпроса.

- Просто се страхуваш да не откаже на поканата ти.

- Не! - той въздъхна. - Да. Нали разбираш, тя ме познава.

- Живот сред празноглави хубавици, които благоговеят пред теб, или истинска жена, която вижда през суматохата на шоубизнеса? Приключвам с изложението си, милорд.

- Боже, имаш остър език. Дано Хав умее да се защитава добре.

- Повярвай ми, не ми остава длъжен.

Стив кимна на останалите в стаята и си тръгна към хотела. Надявах се, че беше в подходящо разположение на духа, за да разкаже на Лили невероятните си преживелици и така да изкове нова връзка помежду им.

Момичетата ме гледаха въпросително.

- Винаги ли така си се държала? - попита Даймънд.

Как?

- Сестра ми така ли дръзко се държи с филмовите звезди и им заповядва непрекъснато какво да правят?

Май така бях постъпила, а?

- Не и до днес.

Показах им къде да си легнат, но се съмнявам, че някоя от нас успя да мигне тази нощ. От стаята на Скай се чуваха ридания и гласът на Феникс, нашепващ успокоителни думи. Даймънд се стараеше да изглежда силна заради нас, но усещах как страда в леглото до моето.