Читать «Кристал» онлайн - страница 107

Тя затвори очи.

- Помня го. Контесата не ми го е отнела, но не помня, че е починал. - Една сълза се търкулна по бузата й Можех да убия контесата, задето й причиняваше отново тази мъка!

- Помниш по-ранния си живот, преди той да почине, защото спомените ти тогава не са свързани с Трейс, твоята сродна душа. Вероятно е изтрила всичко, което се е докосвало леко до факта, че идната събота ще се жениш. В това число и мен, защото аз бях там, когато се срещнахте.

- Как бих могла да се омъжа? - Въпросът й не очакваше отговор. Това сега наистина изглеждаше невъзможно. Момичетата приеха нашата версия на истината, но никоя от тях не беше пълноценна личност. Искрата беше угасена и след нея беше останала една издълбана свещ.

- Какво ще правим? - попита Скай и аз изпитах облекчение, че въпросът й сега включваше всички в стаята. Сол се изправи.

- Карла, един от синовете ни е в болница, а другите са в затвора. Не можем да оставим Уил сам. Той беше в добро състояние, когато Лили го откара в болницата, но не мога да понеса мисълта, че лежи там сам, без никой от семейството около него.

- Моят син е в болница? - Карла потрепери.

- Уил. Четвъртият поред. Контесата го простреля.

Карла скочи от стола си.

- Сол Бенедикт, какво правим тук, щом той се нуждае от нас?

Сол се усмихна.

- Сега вече приличаш на Карла. Стив, Кристал, ще останете ли при момичетата?

- Ще се погрижим за тях - обеща Стив. Той погледна часовника си. Два през нощта. - Може би е добре да си легнем сега и да поспим, а на сутринта първо ще отидем в участъка. Сигурен съм, че филмовата компания познава един-двама добри адвокати.

- Филмовата компания ли? - попита Даймънд проницателно.

- Стив е актьор - обясних аз. - Стив Хю.

- Не може да бъде! - очите на Феникс станаха кръгли от изненадата. - Аз те познавам! Гледала съм филмите ти! Невероятен си. Боже, толкова е хубаво да си спомниш нещо нормално.

Той отдаде чест.

- Радвам се да помогна.

- Не очаквах, че и ти си тук. Не си толкова висок, колкото си мислех.

- Май е по-добре да спреш до там, Феникс - предупредих я. - Тази вечер Стив беше истинска звезда и сега не бихме искали да смажем егото му.

За миг Карла беше отклонена от целта заради новината, че спасението им се е оказало по-необичайно, отколкото бе сънувала. Сега отново се върна към приоритета си.

- Господин Бенедикт - Сол. Имаш ли кола? Знаеш ли пътя?

Сол се потупа по джоба.

- Да, скъпа.

- Тогава да вървим. Даймънд, грижи се за момичетата вместо мен.

Сестра ми кимна.

- Добре.

Стив извади телефона си.

- Ще пратя съобщение на Лили, за да й кажа, че отивате натам. Тя ми каза, че Уил все още е в операционната, но скоро ще излезе. Докторите били изненадани, че раната е започнала да зараства толкова бързо след травмата.

- Това е работа на Хав - обясни Сол и помогна на жена си да си облече палтото. - Петият ти син е лечител. Той е душата близнак на Кристал.

- Лечител ли? Колко хубаво.

Вратата се затвори и прекъсна разговора им.

- Трябва да призная, че това е най- необичайната нощ в живота ми - Стив ме прегърна. Някъде по време на приключението, от случайни познати ние се бяхме превърнали в изпитани и верни приятели. -Искаш ли да остана тук, или предпочиташ да се върна в хотела?