Читать «Кристал» онлайн - страница 102

- Някакви предложения? - попита Уриел тихо. - Вик?

Виктор поклати глава.

- Не мога да манипулирам съзнанието им. Прекалено много са, а и не би било редно. Те просто си вършат работата.

- Тогава ще спрем и ще разговаряме с тях възпитано - рече бавно Уриел. - И ни дума, момчета, за момичетата, Стив, Лили или каквото и да е, свързано с крепостта. Просто сме излезли на разходка на лунната светлина.

Един полицай застана по средата на пътя и вдигна ръка. Уриел свали прозореца си и спря до него.

- Проблем ли има, офицер?

Да, проблем имаше, както обясни мъжът скорострелно на италиански, а в това време колегите му наобиколиха колата. Аз бях преводачът. Всички трябваше да слязат и да знаят, че са арестувани. Не, той не бил впечатлен от полицейските документи на Виктор и Трейс: тук било Италия, а не Америка. Не, нямало да ни позволят да разговаряме един с друг. Ще ни позволят да се обадим единствено на адвокатите ни.

В такъв случай, той не знаеше за телепатията.

Обвиненията ли? Влизане с взлом в крепостта на контесата? Нападение срещу прислугата й Умишлен палеж.

Наредиха ни в редица отстрани до автомобилите и ни претърсиха. Не откриха никакви оръжия, нито дори клечка кибрит. Един по един братята бяха закопчани с белезници и прибрани в полицейския микробус. Аз останах да стоя на пътя. Виждах, че братята не бяха никак радостни от факта, че трябваше да ме оставят сама с италианските полицаи.

- Ами аз? - попитах главния полицай - служител на реда със сурово лице, който имаше неподправено уморен вид от това, че си имаше работа с вилнеещи туристи - основната причина за престъпленията в курортното градче.

- Вие ли, синьорина? Вие не сте арестувана. - Той даде знак на останалите да затворят вратите на микробуса. - За тези мъже получихме информация, но контесата не спомена нищо за младо момиче, което да е присъствало по време на нахлуването.

Щеше да бъде много глупаво от моя страна да ги убедя да ме арестуват.

- Къде ги отвеждате?

- Полицейският ми участък не е толкова голям. Предполагам, че на сутринта ще бъдат преместени във Верона. Можете да се отбиете в участъка в осем, когато полицаите започват дежурство. Бих искал да дойдете, за да дадете показания. Те ще ви кажат тогава къде са били преместени приятелите ви. - Той тръгна към автомобила си и ме остави сама с нашата кола. Ключовете още бяха на стартера, където Уриел ги беше оставил.

Но, синьор, аз не мога да карам!

Той, изглежда, се изкуши много да ме изостави там.

- Офицер Фари ще ви закара до участъка и ще паркира там автомобила. Сутринта може да изпратите някого да го прибере.

Усетих как Айвс чукаше по съзнанието ми. Беше разбрал как да обърне мисловната пътека, която бях построила до него.

Добре съм. Уверих го аз. Един от полицаите ще ме закара обратно до Малчезине. Грижете се за себе си.

Ще кажа на татко какво се случи. Ти кажи на Хав, става ли?

Добре. Не чаках с нетърпение този разговор.

Само му кажи да не прави глупости като това да се навре в лапите на полицията заедно с нас. Трябва да остане при У ил.

От радиостанцията на полицая се чу силен пукот. Сред статичното електричество успях да разшифрирам съобщението. Мисля, че вече е късно. Контесата е знаела, че са тръгнали към болницата. Хав вече е задържан. Лили и Уил продължават към болницата под охрана. Айвс изруга. Някакви новини от татко?