Читать «Окованият нарцис» онлайн - страница 9

-Ти си ми приятелка, най-добрата приятелка, мисля. Но вече не те разбирам.

-Рони, не мога да се боря с ръце срещу превръщачи и вампири. Ще загубя в честна битка. Единственият начина да оцелея, единственият начин, леопардите ми да оцелеят, е защото другите превращачи се страхуват от мен. Страхуват се от заплахата ми. Добра съм в заплахите си, Рони.

-Така че, ще отидеш там и ще ги убиеш.

-Не съм казала това.

-Но ще го направиш.

-Ще се опитам да го избегна - казах.

Тя сви коленете си, и ги обгърна с крака. Бе получила дупка на чорапогащника й и на дупката ясно блестеше коляното й. Носеше в чантичката си лак за такива случаи. Аз носех пистолет, а дори не си бях взела чантичка.

-Ако те арестуват, обади се, ще ти платя гаранцията.

Поклатих глава.

-Ако приберат три или повече хора от публиката , няма да има гаранция тази вечер. Полицията вероятно няма да завърши разпита ми докато се съмне.

-Как може да си толкова спокойна за това? - попита тя.

Започнах да си спомням защо аз и Рони започнахме да се насочваме в различни посоки. Имах почти същият разговор с Ричард, веднъж когато убийци дойдоха в града за да ме убият. Дадох й същият отговор.

-Истерията няма да помогне на никого, Рони.

-Но не си ядосана.

-О, ядосана съм - казах.

Тя поклати глава.

-Не, имам предвид че ти не си възмутена, че това се случва. Не изглеждаш изненада, не както. . . - Тя сви рамене. - Не както трябва да бъдеш.

-Имаш предвид, както ти щеше да бъдеш. - Вдигнах ръка преди тя да отговори.

-Нямам време за спорове по морална психология, Рони. - Вдигнах слушалката на телефона. - Отивам да се обадя на Жан- Клод.

-Продължавам да ти казвам, да оставиш вампира и да се омъжиш за Ричард, но може би, има повече от една причина за това, защо не го оставяш.

Набрах номера на Циркът на прокълнатите по памет, а Рони продължи да говори на гърба ми.

-Може би не си готова да се откажеш от любовта на някой, който е по-студен от теб Телефона звънеше.

-Има чисти чаршафи в гостната, Рони. Съжалявам, че няма да мога да се включа в момичешкият разговор тази вечер. - Продължих да стоя с гръб към нея.

Чух я да става и знаех, че е излязла. Стоях с гръб към стаята, докато не бях сигурна, че я няма. Няма да е добре за нито една от нас, да я оставя да ме види как плача.

3

Жан-Клод не беше в Цирка на прокълнатите. Гласът от другата страна на телефона не ме разпозна и не ми повярва, че съм Анита Блейк, някогашната приятелка на Жан-Клод. Така че бях препратена да са обадя в някой от другите му бизнеси. Опитах в „Престъпни удоволствия”, неговия стриптийз клуб, но той не беше там. Опитах със „Страховити танци”, най-новият му нощен клуб, но започнах да се чудя, дали Жан-Клод не бе казал на всички да казват, че го няма, ако аз се обадя.

Мисълта ме разтревожи много. Чудех се, след колко дълго Ричард най-накрая ще ми каже да вървя по дяволите, че е получил достатъчно от нерешителността ми. Никога не бих и помислила, че Жан-Клод може да не чака. Ако бях толкова несигурна как се чувствам за него, защо стомаха ми се сви от нарастващата мисъл, че съм го загубила? Чувството не бе свързано с леопардите или техните проблеми. Внезапно се почувствах загубена. Но той бе в „Страховити танци” и прие обаждането ми. Имаше момент, в който стомаха ми се отпусна и дъха ми излизаше по-лесно, тогава той бе на телефона и аз се опитах да задържа метафизическите си щитове на място.