Читать «Окованият нарцис» онлайн - страница 14
Лоръл К. Хамилтън
-Какви усилия.
-Предлагам ти да добавиш ботуши към облеклото. Тези, които аз ти купих, ще стоят много добре.
-Няма да нося шест инчови токчета никъде, Жан-Клод. Ще си счупя глезена. -Планирах да носиш тези ботуши само за мен, ma petite. Мислех за другите ботуши, с по-ниски токчета, които ти купих, когато ти толкова се ядоса на другите.
О.
-Защо трябва да си сменям обувките?
-Защото, деликатно цвете, каквато си, имаш очи на полицай и ще бъде по-добре да носиш кожени ботуши, вместо високи токчета. Ще бъде по-добре ако си спомниш, че ще трябва да се опиташ да се движиш през клуба, толкова близо и гладко, колкото е възможно. Никой няма да ти помогне да намериш леопардите си, ако мислят че си външна, особено полицай.
-Никой не би ме сбъркал с ченге.
-Не, но те могат да те сгрешат с някой, който мирише на оръжия и смърт. Изглеждай безвредна тази вечер, ma petite, докато не дойде време да бъдеш опасна.
-Мислех, че приятелят ти, този Нарцис, ще ни ескортира.
-Той не ми е приятел, казах ти, че клуба е неутрална земя. Нарцис ще види, че нараняването на котките ти няма да е прекалено, но това е всичко. Той няма да те остави да се спуснеш в света му, като слон в стъкларски магазин. Това, няма да го позволи, нито ще ни позволи да доведем малката си армия. Той е водач на превръщачите, които се превръщат в хиени и те са единствената армия, на която е позволено да влиза в клуба. Няма Улфик или господар на града между тези стени. Имаш само доминацията, която носиш със себе си и тялото ти.
-Аз ще имам пистолети - казах.
-Но пистолета ти няма да те заведе до горните стаи.
-Какво ще ме?
-Довери ми се, ще намеря начин.
Не ми хареса как звучи всичко това.
-Защо, когато и да те попитам за помощ, никога няма случай, в който просто можем да нахлуем и да започнем да стреляме?
-И защо, ma petite, когато не ме каниш, почти винаги нахлуваш и застрелваш всичко, което се движи?
-Бележката е приета - казах.
-Какви са приоритетите ти за нощта? - попита той.
Знаех какво има предвид.
-Искам леопардите спасени.
-И ако те бъдат наранени?
-Искам отмъщение.
-Повече от тяхната безопасност.
-Не, безопасността първо, отмъщението е лукса.
-Добре. Ако един или повече, са мъртви?
-Не искам никой от нас да ходи в затвора, но в края на краищата, ако не тази нощ, то друга, но те ще умрат. - слушах се, докато го казвах и знаех, че го имам предвид.
-Няма милост в теб, ma petite.
-Казваш го сякаш е лошо нещо.
-Не, просто е наблюдение.
Стоях там, държах телефона, чаках да бъда шокирана. Но не бях. Казах:
-Не искам да убивам никого, ако не трябва.
-Това не е истина, ma petite.
-Добре, ако те убият мои хора, искам да умрат. Но реших в Ню Мексико, че не искам да съм социопат, така че се опитвам да действам, сякаш не съм. Така че нека се опитваме да спазим закона довечера, става ли?
-Както желаеш - каза той. Тогава добави - Наистина ли мислиш, че можеш да промениш природата на това, което си, желаейки го?
-Питаш дали мога да спра да бъда социопат, след като вече съм.
Момент на тишина, тогава:
-Мисля, че това е което питах.