Читать «Окованият нарцис» онлайн - страница 13

-Ричард си има неговите трудности, ma petite. Но ние имаме само една пукнатина в бронята си, само ти можеш да я излекуваш. Той бе принуден да слее собствената си енергия с моята. Както ти каза, неговият блъф е много важен за него.

-Не знаех и съжалявам за това. Всичко, за което мислех, беше колко уплашена съм да се слея с вас двамата. Мариан ми каза истината, когато знаеше, че съм готова да я чуя.

-И спираш да се страхуваш от нас,ma petite? - Гласът му беше внимателен, когато попита, сякаш носеше много пълна чаша с много топла течност, по дълго и тясно стълбище.

Поклатих глава, разбрах, че той не може да ме види и казах:

-Аз не съм безстрашна. Аз съм доста изплашена. Изплашена, че ако го направя, няма да има връщане назад, че ще се направя на глупачка, правейки този избор. Може би няма избор и го няма от дълго време. Но както и да е, накрая ние ще се споразумеем за спалните, не мога да оставя всички ни да се разхождаме наоколо с отворени метафизични рани. Прекалено много неща ще усетят слабостта и ще я използват.

-Като съществото което срещна в Ню Мексико - каза той, гласът му още по-предпазлив, отколкото някога го бях чувала.

-Да.

-Да не казваш, че тази вечер се съгласяваш да ни оставиш да обединим белезите, така че най-накрая да затворим тези, както ти цветущо ги нарече, рани.

-Ако това не изложи на опасност леопардите ми, да. Нуждаем се да направим това, колкото е възможно по-скоро. Мразя да правя големи решения и тогава някой от нас ще бъде убит, преди да сме заровили томахавката.

Чух го да въздъхва, сякаш голямо напрежение го е оставило.

-Не знаеш колко дълго чакам да разбереш всичко това.

-Можеше да ми кажеш.

-Ти нямаше да ми повярваш. Щеше да си помислиш, че това е друг начин да те доближа до мен.

-Прав си, нямаше да ти повярвам.

-Ричард ще ни срещне ли пред клуба?

Бях тиха за момент.

-Не, няма да му се обаждам.

-Защо не? Това е повече като за превръщач, отколкото за вампир.

-Знаеш защо не.

-Страхуваш се, че ще бъде твърде гнуслив, за да ти позволи да направиш това, което е нужно, за да спасиш леопардите си.

-Да.

-Може би - каза Жан-Клод.

-Няма ли да ми кажеш да му се обадя?

-Защо да те моля да поканиш главният ми съперник за твоята любов, в това малко 1е1е-а-Ме? Това ще бъде глупаво. Аз съм много неща. Но глупак не е едно от тях.

Това със сигурност е истина.

-Добре, кажи ми адреса и аз ще се срещна с теб и хората ти пред клуба.

-Първо, ma petite, какво ще носиш?

-Моля?

-Дрехите, ma petite, какви дрехи ще носиш?

-Това да не е шега? Защото нямам време. . .

-Това не е неангажиращ въпрос, ma petite. Колкото по-скоро отговориш, толкова по-скоро всички можем да тръгнем.

Исках да споря, но ако Жан Клод каже, че има нещо в предвид, вероятно е така. Казах му какво носех.

-Изненадваш ме, ma petite. С малко усилие ще е приятно.