Читать «Играта на Ендър» онлайн - страница 147

Тя се опита да си представи какво би било, ако е като останалите момичета в училище. Опита се да си представи какъв би бил животът й, ако не се чувстваше отговорна за бъдещето на света.

— Би било много тъпо.

— Не съм съгласен. — И той се просна върху сала така, сякаш би могъл да остане тук завинаги.

И това бе самата истина. Каквото и да бяха направили във Военното училище с Ендър, те бяха похабили амбицията му. Той не искаше да напусне затоплените от слънцето води на тази купа. Не, осъзна тя. Не, той само си мислеше, че не иска да напусне това място, но у него има толкова много от Питър. Има толкова много от мен. Никой от трима ни не може да бъде щастлив за дълго, ако не върши нищо. Или пък може би никой от трима ни не би могъл да бъде щастлив, ако живее единствено в собствената си компания.

Ето защо тя продължи да дълбае в същата посока.

— Как беше името на онзи човек, което всеки жител на света знае?

— Мейзър Ракъм.

— А какво би станало, ако ти, подобно на Мейзър, спечелиш следващата война?

— Мейзър Ракъм е бил една щастлива случайност. Резервен вариант. Никой не е залагал на него. Той просто случайно се е озовал на най-подходящото място в най-подходящото време.

— Но да предположим, че успееш. Да предположим, че и ти победиш бъгерите и името ти стане прочуто като името на Мейзър Ракъм.

— Нека се прочуе някой друг. Питър иска да се прочуе. Нека той да спаси света.

— Нямам предвид слава, Ендър. Нито пък имам предвид власт. Става въпрос за случайности. За това, че Мейзър Ракъм е човекът, който случайно се е оказал там, когато някой е трябвало да спре бъгерите.

— Щом съм тук — рече Ендър, — значи няма да бъда там. Ще бъде някой друг. Нека той се възползва от тази случайност.

Този му тон на отегчено равнодушие я вбеси.

— Става въпрос за моя свят, егоист такъв! — Ако думите й го трогнаха, той не го показа. Продължи да лежи все така с притворени очи. — Когато беше малък и Питър те измъчваше, нали постъпих добре, като не скръстих ръце да чакам мама и татко да те спасяват? Те така и не разбраха колко опасен е Питър. Знаех, че имаше монитор, но не разчитах и на хората които ти го бяха поставили. Знаеш ли какво ми правеше Питър, задето не му позволявах да ти причинява зло?

— Млъкни — прошепна Ендър.

И защото видя как гърдите му потрепваха, и защото знаеше, че наистина го засегна, и защото знаеше, че точно като Питър и тя бе напипала уязвимото му място и го бе пробола точно там, тя замълча.

— Не мога да ги победя — заговори тихо Ендър. — Един ден ще трябва да поведа флотилия като Мейзър Ракъм и всички ще зависят от мен, а аз просто няма да мога да го направя.

— Ако ти не можеш, Ендър, тогава никой не би могъл. Щом ти не можеш да ги победиш, тогава те заслужават да победят, защото са по-силии и по-добри от нас. И това няма да бъде твоя грешка.

— Кажи го на мъртвите.

— Ако не ти, кой тогава?

— Който и да е.

— Никой, Ендър. Ще ти кажа нещо. Ако се опиташ и загубиш, тогава няма да си виновен ти. Но ако не опиташ и загубиш, тогава грешката ще е изцяло твоя. Тогава ти ще убиеш всички ни.