Читать «Играта на Ендър» онлайн - страница 146

— Ти ги побеждаваш. — За миг тя не се побоя, че Ендър може да прозре мислите й.

— Не, ти не разбираш. Аз ги унищожавам. Правя така, че те вече никога не могат да ми сторят пак зло. Смачквам ги и ги мачкам, докато престанат да съществуват.

— Разбира се, че не го правиш. — Сега страхът я облада отново, по-вцепеняващ отпреди. Питър се вразуми, а ти… та те са те превърнали в убиец. Двете страни на една монета, но коя от двете е по-добрата?

— Аз наистина причиних зло на някои хора, Вал. Не си го измислям.

— Знам, Ендър. — А какво зло ще ми сториш на мен?

— Виждаш ли в какво съм се превърнал, Вал? — рече той тихо. — Дори и ти се страхуваш от мен. — И той я погали по страната, толкова нежно, че на нея й се доплака. Също като милувката на меката му ръчичка, когато бе още съвсем мъничък. Тя си я спомняше, милувката на неговата мека невинна ръчичка върху бузата й.

— Не се страхувам — рече тя и в този миг бе искрена.

— А трябва да се страхуваш. Не, не трябва.

— И ако продължиш да стоиш във водата, Ендър, ще заприличаш на сюнгер. А и акулите може да те нападнат.

Той се усмихна.

— Акулите отдавна се научиха да не ме закачат. — Но все пак се покатери на сала, като вдигна цял облак пръски. Валънтайн усети хладните капки по гърба си.

— Ендър, Питър ще успее. Той е достатъчно умен, за да изчака колкото е необходимо, но той ще си пробие път към властта — ако не точно сега, то по-късно. И не съм още сигурна дали това ще е за хубаво, или за лошо. Питър може да бъде жесток, но той знае как се взема и как се пази власт. Освен това някои признаци подсказват, че когато войната с бъгерите приключи, или преди още да е приключила дори, светът отново може да се сгромоляса в хаоса. Варшавският договор се канеше да установи господство още преди Първото нашествие. Ако се опитат отново…

— Значи дори и Питър може да се окаже по-добра възможност.

— Ти си открил, Ендър, че у теб съжителства и разрушителят. Аз също. Значи Питър не е имал монопол върху това нещо, независимо от заключенията на детекторите. Но у Питър съжителства и съзидателят. Той не се държи мило, но види ли нещо хубаво, той вече не го разрушава. Ако човек осъзнае, че властта винаги попада накрая в ръцете на хора, които жадуват за нея, мисля си, че има и по-лоши хора от Питър, които могат да се доберат до нея.

— С такова убедително застъпничество и аз самият бих гласувал за него.

— Понякога ми изглежда абсолютно глупаво. Едно четиринайсетгодишно момче и по-малката му сестра заговорничат, за да превземат света. — Тя се опита да се засмее. Не беше смешно. — Ние просто не сме обикновени деца, нали? Нито един от трима ни.

— А не ти ли се приисква понякога да сме такива?