Читать «Играта на Ендър» онлайн - страница 141

— Моите намерения бяха по-различни. Лок трябваше да е по-уважаваният от двамата.

— Но той в действителност е! Истинското уважение се гради по-бавно от уважението на управниците. Питър, как можеш да ми се сърдиш само защото съм се справила добре с нещата, които ти ме накара да правя.

Но той й се сърдеше дни наред и оттогава я остави сама да си измисля идеи за колонките, вместо да й казва какво трябва да пише. Сигурно предполагаше че това ще влоши качеството на колонките на Демостен, но дори и да бе станало, никой не го забеляза. А това, че тя не отиде нито веднъж при него да хленчи за помощ, вероятно го разгневи още повече. Тя бе играла ролята на Демостен прекалено дълго, за да се нуждае някой да й казва какво би мислил за нещата Демостен.

И с разрастването на кореспонденцията й с някои от политически активните граждани тя започна да научава различни неща, да получава информация, която просто не бе достъпна за обикновените хора. Някои военни, които си кореспондираха с нея, подхвърляха неволни сведения за различни неща, а тя и Питър ги сглобяваха, за да получат накрая невероятната и ужасяваща картина за дейността на Варшавския договор. Те наистина се готвеха за война, смъртоносна и кървава световна война. Демостен не грешеше, като подозираше, че Варшавският договор не съблюдава условията на Лигата.

И Демостен постепенно започна да води свой собствен живот. Понякога тя се улавяше, че мисли като Демостен, когато довършва материалите за колонката си, че се съгласява с идеи, които бяха замислени като хладнокръвно пресметнати пози. А понякога четеше есетата на Лок и се дразнеше от очебийната му слепота за същността на действителните събития.

Вероятно не е възможно да играеш нечия роля, без да се превърнеш в героя, в който се превъплъщаваш. Тя размишляваше по този въпрос, който в продължение на няколко дни не й даде мира, а после написа една колонка, като използва тези си размисли за увод, за да докаже, че политици, които се подмазват на руснаците с цел да запазят мира, неминуемо ще свършат като техни подвластни във всяко едно отношение. Това бе чудесно ужилване за партията, която бе на власт, и Валънтайн получи купища одобрителни писма. Освен това тя престана да се тревожи от мисълта, че може да заприлича на Демостен. Той е по-умен от Питър и винаги съм го уважавала заради това, помисли си тя.

Граф я чакаше след училище. Беше се облегнал на колата си. Носеше цивилни дрехи и бе напълнял, ето защо тя първоначално не го позна. Но той й кимна и преди да й се представи, тя си спомни името му.

— Няма да пиша друго писмо — рече тя. — Не трябваше изобщо да пиша и онова.

— В такъв случай не ти допадат и медалите.

— Не особено.

— Ела да те повозя, Валънтайн.

— Не се возя с непознати.

Той й подаде едно листче. Беше бланка за позволение, подписана от родителите й.