Читать «Играта на Ендър» онлайн - страница 139

Орсън Скот Кард

— Кой от двамата е Демостен?

— Момичето. Дванайсетгодишното.

— Извинявай. Цялата работа изобщо не ми се вижда смешна, но не мога да не се засмея. И през цялото това време ние нямахме и минутка покой. И през цялото това време се мъчехме да убедим руснаците да не вземат Демостен толкова на сериозно, и изтъквахме Лок като доказателство, че не всички американци са заклети войнолюбци. Брат и сестра, две пубертетчета…

— А презимето им е Уигин.

— Какво съвпадение!

— Нашият Уигин е номер три. Тези са номер едно и две.

— О, чудесно. Руснаците никога няма да повярват…

— Че нямаме толкова власт над Демостен и Лок, колкото над нашия Уигин.

— Да не би да е някакъв заговор? Да не би да действат под нечие указание?

— Не успяхме да открием никаква връзка между тези две деца и някой възрастен, който да ги ръководи.

— Това обаче не доказва, че някой не е могъл да измисли някакъв метод, който вие не можете да откриете. Трудно е да се повярва, че две деца…

— Разговарях с полковник Граф, когато пристигна от Военното училище. Според неговата точна преценка няма нещо, което тези две деца да не могат да постигнат. Техните способности са всъщност еднакви с тези на… нашия Уигин. Само че характерите им са различни. Това, което го изненада обаче, бе ориентацията на двете деца. Явно, че момичето е Демостен, но Граф каза, че момичето не било одобрено за Военното училище, защото било прекалено кротко, прекомерно отстъпчиво и най-вече прекалено емпатично.

— Пълна противоположност на Демостен.

— Докато момчето има душа на чакал.

— Не беше ли именно Лок онзи, когото напоследък хвалеха като най-истинския либерал в Америка?

— Трудно е да се разбере какво точно става. Но Граф ни препоръча, а и аз го подкрепям, да не ги закачаме. Не бива да разгласяме истината за тях. Не бива да се дава никаква гласност на случая, освен да се спомене, че сме установили със сигурност, че Лок и Демостен не поддържат никакви връзки извън страната и че нямат връзки и с никакви американски групировки, освен с тези, които официално са заявили по информационните мрежи.

— С други думи да им дадем зелена улица.

— Знам, че Демостен изглежда опасен, отчасти защото той… или тя… има толкова много последователи. Но според мен важното е, че онзи от двамата който е по-амбициозният, е избрал по-умерения и мъдър герой. Освен това те все още се ограничават с приказки. Имат влияние, но не и власт.

— Моят опит ми подсказва, че влиянието е всъщност власт.

— Ако ги засечем, че поемат в погрешна посока, лесно можем да разкрием истината за тях.

— Можем да го направим само през следващите няколко години. Колкото по-дълго изчакваме, толкова повече годинките им ще се натрупват и ще се намалява ефектът от разобличаването им.

— Ти знаеш всичко за движението на руските войски. Винаги съществува вероятността Демостен да се окаже прав и тогава…

— Ще е добре да си го имаме подръка. Добре. Засега ще им дадем зелена улица. Но непрекъснато ги наблюдавайте. А аз, разбира се, трябва да изнамеря нови начини да успокоявам руснаците.