Читать «Играта на Ендър» онлайн - страница 135

Не, не е мъничък, помисли си Ендър. Дребен, да. Но Бийн се бе сражавал в бой, в който цялата армия зависеше от него и от войниците, които командваше, и се бе справил великолепно, и бяха победили. В това нямаше нищо детско. Абсолютно нищо.

Като взе усмивката на Ендър и новото, по-меко изражение на лицето му за разрешение да остане, Бийн пристъпи още крачка напред. Едва тогава Ендър забеляза листчето в ръката му.

— Местят ли те? — попита Ендър. Не можеше да повярва, но гласът му прозвуча нехайно, вяло.

— В армия „Заек“.

Ендър кимна. Разбира се. Беше ясно. Щом не могат да победят мен и моята армия, ще ми вземат армията.

— Карн Карби е разбран човек — рече Ендър. — Надявам се, че е наясно колко струваш.

— Карн Карби бе дипломиран днес. Получи известие, докато ние се сражавахме.

— Тогава кой ще командва „Заек“?

Бийн разпери безпомощно ръце.

— Аз.

Ендър вторачи поглед в тавана и кимна.

— Разбира се. Та ти си само с четири години по-малък от редовните командири.

— Не е смешно. Изобщо не разбирам какво става тук. Всичките тези промени в играта. А сега и това. А не съм и единственият, когото преместват. Дипломираха половината от командирите и преместиха мнозина от нашите момчета да командват армиите им.

— Кои момчета?

— Ами излиза, че местят всеки взводен и помощник-взводен.

— Разбира се. Щом са решили да унищожат армията ми, трябва да я сринат до основи. Каквото и да правят, правят го професионално.

— Въпреки всичко ти ще победиш, Ендър. Всички сме убедени в това. Ето какво рече Том Лудата глава: „Искате да кажете, че ще трябва да измисля как да победя армия «Дракон»? Правилно ли съм чул?“ Всички знаем, че ти си най-добрият. Те не могат да те победят, каквото и да…

— Вече ме победиха.

— Не, Ендър, не могат да…

— Тяхната игра вече не ме интересува, Бийн. Повече няма да играя. Никакви тренировки вече. Никакви сражения. Могат да ми оставят колкото си искат листчета на пода, но аз няма да се сражавам. Взех това решение, преди да мина през портала днес. Ето защо те накарах ти да превземеш вратата. Не вярвах, че ще успеем, но ми беше все едно. Просто исках да напусна играта достойно.

— Трябваше да видиш физиономията на Уилям Бий. Стоеше вцепенен и се опитваше да проумее как загубил, след като ти си имал само седем момчета, които са можели да си движат пръстите на краката а той е имал само трима, които не са можели да го правят.

— Защо ми е притрябвало да виждам физиономията на Уилям Бий? Защо ми трябва да побеждавам някого? — Ендър притисна с длани очите си. — Днес нараних Бонсо много зле, Бийн. Наистина го нараних зле.

— Той си го изпроси.

— Не трябваше да го удрям повторно. Беше като мъртвец. Но и това не ме възпря.

Бийн не каза нищо.

— Исках да съм сигурен, че никога повече няма да ми стори зло.

— Вече няма да може — рече Бийн. — Изпратиха го вкъщи.