Читать «Зазоряване» онлайн - страница 324

От устните ми се изтръгна изсъскване и не бях единствената. Половината вампири от редицата ни откликнаха на моя протест. Носеше се звукът на тих гняв из въздуха. От другата страна на ливадата някои от свидетелите на Волтури издадоха същият звук. Едуард пристъпи назад и ме хвана успокоително за ръката.

Аро не се извърна към звука, но Амун се огледа смутено наоколо.

— Не съм дошъл тук, за да произнасям присъди — каза уклончиво той.

Аро се засмя леко.

— Искам просто мнението ти.

Амун вдигна брадичка.

— Не виждам опасност в това дете. Тя се учи по-бързо, отколкото расте.

Аро кимна замислено. След момент той се извърна.

— Аро? — обади се Амун.

Аро се обърна към него.

— Да, приятелю?

— Дадох показанията си. Нямам повече работа тук. Аз и жена ми бихме искали да си тръгнем сега.

Аро се усмихна топло.

— Разбира се. Радвам се, че ни се отдаде възможност да си поговорим. И съм сигурен, че скоро пак ще се видим.

Устните на Амун се свиха в тънка линия, кимвайки веднъж с глава, като оцени едва прикритата заплаха. Той докосна ръката на Кеби и двамата побягнаха бързо към ръба на ливадата и изчезнаха между дърветата. Знаех, че известно време няма да спрат да бягат.

Аро се плъзна по дължината на редицата ни към изток, като охраната му го следваше напрегнато. Той се спря, когато застана пред масивната форма на Сайобан.

— Здравей, скъпа Сайобан. Очарователна си както винаги.

Сайобан кимна очаквателно с глава.

— А ти? — попита той. — Ще отвърнеш ли по същият начин на въпросът ми като Амун?

— Ще отговоря — каза Сайобан. — Но вероятно бих добавила още. Ренесме разбира ограниченията. Тя не е заплаха за хората — тя се смесва по-добре с тях отколкото ние. Тя не представлява заплаха да ни разкрият.

— Не можеш ли да се сетиш дори за една? — попита Аро печално.

Едуард изръмжа, нисък раздираш звук в гърлото му.

Замъглените червени очи на Кай светнаха.

Рената се пресегна защитнически към господарят си.

Гарет освободи Кейт, за да пристъпи напред, игнорирайки ръката на Кейт, която се опита да го предупреди този път.

Сайобан отвърна бавно:

— Не мисля, че разбирам какво ме питате.

Аро се извърна леко назад, небрежно, но се отправи към останалата част от охраната си. Рената, Феликс и Деметри го следваха като негова сянка.

— Няма нарушен закон — каза Аро с помирителен глас, но всеки от нас можеше да чуе предстоящото ограничение. Преборих се с гневът, който се опитваше да се изкачи нагоре по гърлото ми, за да се появи като изсъскване в знак на протест. Завихрих яростта си в щита ми, като го удебелих, уверявайки се, че всички са защитени.

— Няма нарушен закон — повтори Аро. — Макар че следва ли от това, че не съществува опасност? Не. — Той поклати леко глава. — Това е отделен въпрос.

Единственият отговор бе опъването на вече напрегнати нерви и Маги, в предните редици на бойците ни, която клатеше бавно глава в гневът си.

Аро крачеше целенасочено, сякаш летеше наместо да докосва земята с краката си. Забелязах, че всяка крачка го приближаваше все по-близо до защитата на охраната му.