Читать «Зазоряване» онлайн - страница 323

Кай се изпъна и изражението му стана непроницаемо. Той гледаше право напред без да вижда нищо. Лицето му странно ми напомняше на някой, който току-що е узнал, че е понижен.

Аро се придвижи напред, като Рената, Феликс и Деметри автоматично го последваха.

— Само за да сме сигурни — каза той. — Искам да поговоря с някой от вашите свидетели. Процедура, нали знаете. — Той махна небрежно с ръка.

Две неща се случиха едновременно. Очите на Кай се фокусираха върху Аро и малката злобна усмивка се завърна. И Едуард изсъска, свивайки ръце на юмруци така силно, че костите на кокалчетата му изглеждаха така, сякаш ще пробият твърдата му като диамант кожа.

Бях отчаяна да попитам какво става, но Аро бе прекалено близо и можеше да чуе и най-тихият дъх. Видях Карлайл да поглежда разтревожено към лицето на Едуард, след което собственото му стана по-строго.

Докато Кай се занимаваше с безполезни обвинения и несправедливи опити да започне битката, Аро навярно е измислял по-ефективна стратегия.

Аро се плъзна по снега към западният край на редицата ни, спирайки на десетина крачки от Амун и Кеби. Вълците на близо се наежиха ядосано, но задържаха позициите си.

— Ах, Амун, мой южни съседе! — каза Аро с топлота. — Толкова много време мина от последната ти визита.

Амун бе застинал от тревога, а Кеби бе като статуя от другата му страна.

— Времето означава малко за мен — едва го забелязвам кога минава — каза Амун през неподвижните си устни.

— Истина е — съгласи се Аро. — Но може би сте имали друга причина да стоите надалеч?

Амун не отговори.

— Може да бъде ужасно поглъщащо да организирате новодошлите в клан. Добре знам това! Благодарен съм, че други се разправят с тези досадни неща. Радвам се, че новото ви попълнение ви е паснало така добре. Много бих се радвал да ме запознаете. Убеден съм, че сте възнамерявали скоро да ме посетите.

— Разбира се — каза Амун с толкова безчувствен тон, че бе невъзможно да се каже дали има страх или сарказъм в акцента му.

— Е, вече всички сме заедно! Колко очарователно, нали?

Амун кимна с безизразно лице.

— Но причината за вашето присъствие тук не е приятна, за съжаление. Карлайл ви е извикал за свидетели?

— Да.

— И какво видяхте?

Амун заговори със същата студена липса на емоция.

— Наблюдавахме въпросното дете. Беше почти незабавно очевидно, че тя не е безсмъртно дете…

— Вероятно трябва да поясним терминологията си — прекъсна го Аро — тъй като очевидно има нови класификации. Под безсмъртно дете, имаш предвид човешко дете, което е било ухапано и превърнато във вампир.

— Да, точно това имам предвид.

— Какво друго забелязахте в детето?

— Същите неща, които определено сте видели в главата на Едуард. Че детето е негова биологична дъщеря. Че то расте. И се учи.

— Да, да — каза Аро с нетърпелива нотка в иначе приветливият му тон. — Но най-вече в няколкото ви седмици тук какво видяхте?

Амун свъси вежди.

— Че тя расте… бързо.

Аро се усмихна.

— А вярвате ли, че трябва да й бъде позволено да живее?