Читать «Зазоряване» онлайн - страница 322

— Върни ми зрението! — изсъска Таня.

Безразсъдно, но с цялата изтънченост, с която можех да се справя, издърпах щита още по-стегнато около приятелите си, внимателно отделяйки го от Кейт и опитвайки се да го задържа около Гарет, правейки го като тънка кожа между тях.

И тогава Гарет отново пое контрола, задържайки Кейт за снега.

— Кейт, ако те оставя да се изправиш, ще ме повалиш ли отново? — прошепна той.

Тя изръмжа в отговор, все още борейки се сляпо.

— Слушайте ме, Таня, Кейт — каза Карлайл с тих, но напрегнат шепот. — Сега, отмъщението няма да й помогне. Ирина не би искала да погубите живота си така. Помислете какво правите. Ако ги нападнете, всички ще загинем.

Раменете на Таня се прегърбиха от скръб и тя се облегна на Карлайл за подкрепа. Най-после Кейт беше мирна. Карлайл и Гарет продължиха да утешават сестрите, с думи прекалено настоятелни, за да звучат като утеха.

Вниманието ми се върна към тежестта на погледите, които ни притискаха, в нашия момент на хаос. С ъгъла на очите си, можех да видя, че Едуард и всички останали, освен Карлайл и Гарет, отново бяха заели отбранителни пози. Най-тежкият поглед, идваше от Кай, вторачен, невярващо в Кейт и Гарет в снега. Аро също ги гледаше, а най-ясната емоция на лицето му беше скептичност. Той знаеше какво може да прави Кейт. Той беше усетил силата й през мислите на Едуард. Дали разбираше какво се случва — дали виждаше, че щитът ми е станал далеч по-силен и по-изтънчен, отколкото Едуард знаеше? Или мислеше, че Гарет има някакъв собствен имунитет?

Стражите на Волтури, вече не стояха в дисциплинирани редици — бяха приведени напред, чакайки да отвърнат на удара в момента, в който атакуваме. Зад тях, четиридесет и трима свидетеля, наблюдаваха с много по-различни изражения, от тези с които излязоха на ливадата. Объркването се беше превърнало в подозрение. Бързото като светкавица унищожение на Ирина, ги беше разтърсило. Какво беше нейното престъпление?

Без моменталната атака, на която Кай разчиташе да отвлече вниманието от неговите прибързани действия, сега свидетелите на Волтури си задаваха въпроса, за това какво точно ставаше тук. Аро погледна назад бързо, докато го гледах, а лицето му го предаде с един проблясък на раздразнение. Нуждата му от публика, се беше обърнала срещу него.

Чух Стефан и Владимир да си мърморят един на друг, с тихо ликуване, от притеснението на Аро. Очевидно древният беше загрижен да запази ореола над главата си, както бяха казали румънците. Но аз не вярвах, че Волтури ще ни оставят намира, само за да запазят репутацията си. За тази цел, след като приключат с нас, сигурно щяха да избият и свидетелите. Изведнъж почувствах странно съжаление към масата странници, които Волтури бяха довели, да видях смъртта ни. Деметри, също щеше да ги преследва, докато не ги унищожат.

Заради Джейкъб и Ренесме, за Алис и Джаспър, за Алистър и заради тези странници, които нямаха представа, какво ще им струва днешният ден, Деметри трябваше да умре.

Аро докосна леко рамото на Кай.

— Ирина е наказана за фалшиви обвинения спрямо това дете. — Значи това им бе извинението. Той продължи. — Предлагам да се върнем към належащият въпрос?