Читать «Зазоряване» онлайн - страница 320

— Искам да говоря с информатора — внезапно обяви Кай, обръщайки погледа си към Ирина.

Ирина не обръщаше внимание на разговора между Кай и Аро. Лицето й беше изкривено от агонията, очите й приковани в сестрите й, подредени да загинат. Беше изписано на лицето й, че тя знаеше, че обвиненията й са напълно грешни.

— Ирина — излая Кай, недоволен, че трябва да се обръща към нея по име.

Тя вдигна поглед разтревожено и веднага, изплашено.

Кай щракна с пръсти.

Тя колебливо се придвижи от края на редиците на Волтури и отново застана пред Кай.

— Изглежда не си била права в твърденията си — започна Кай.

Таня и Кейт неспокойно се приведоха напред.

— Съжалявам — прошепна Ирина — трябваше да проверя това, което видях. Но нямах представа — тя жестикулира безпомощно в нашата посока.

— Скъпи Кай, би ли очаквал, че на момента би предположила нещо толкова странно и невъзможно? — попита Аро. — Всеки от нас би стигнал до същото заключение.

Кай вдигна пръст към Аро, за да го накара да замълчи.

— Всички знаем, че си направила грешка — каза той грубо — Имах предвид подбудите ти.

Нервно, Ирина го изчака да продължи, но после повтори.

— Подбудите ми?

— Да, защо първоначално дойде да ги шпионираш.

Ирина потрепна при думата „шпионира“.

— Беше недоволна от семейство Кълън, нали?

Тя обърна отчаяните си очи към лицето на Карлайл.

— Бях — призна тя.

— Защото…? — настоя Кай.

— Защото върколаците убиха приятеля ми — прошепна тя — А семейство Кълън не ми позволиха да отмъстя за него.

— Преобразяващите се — тихо я поправи Аро.

— Значи, Кълън са застанали на страната на преобразяващите се, срещу собствения си вид — дори срещу приятеля на приятел — обобщи Кай.

Чух, как Едуард, въздъхвайки, издаде отвратен звук. Кай продължаваше по-списъка си, търсейки обвинение, което ще проработи.

Рамената на Ирина се вдигнаха.

— Така го видях.

Кай изчака малко и пак настоя.

— Ако искаш да направиш официално обвинение срещу преобразяващите се — и семейство Кълън, за подкрепата им към тях — сега е времето. — На лицето му се изписа малка жестока усмивка, чакайки Ирина да му даде следващия претекст.

Може би Кай не разбираше истинските семейства — отношения базирани по-скоро на любов, отколкото на любов към властта. Може би надценяваше желанието за отмъщение. Челюстта на Ирина рязко се вдигна и тя изправи рамене.

— Не, няма да повдигам обвинение срещу вълците или семейство Кълън. Днес вие дойдохте тук, за да унищожите безсмъртно дете. Такова дете не съществува. Това беше моя грешка и поемам цялата отговорност за нея. Но семейство Кълън са невинни и вие нямате причина, все още да сте тук. Толкова съжалявам — обърна се към нас, а после към свидетелите на Волтури. — Не е имало престъпление. За вас, вече няма валидна причина да сте тук.