Читать «Деликатно затруднение» онлайн - страница 17

— О, при нас всеки е една самостоятелна единица! Животът не е толкова лош там, между колелата на прогреса, колкото си мислиш — изрече горчиво и я целуна — устните й миришеха на чесън.

Макс го потупа по рамото.

— Стига вече, бе приятел! Отиваш си вкъщи! Отиваш в чужбина!

Пит се качи на една магарешка каруца заедно с Уити Анархиста, който наскоро бе пристигнал с кораб на острова от Тунис. Той беше преминал в мистериозния Трети свят с камион, пълен с продукти. Но му го бяха откраднали в Нубийската пустиня, където бил повален от малария и дизентерия. Върнал се с празни ръце. Ала дланите им вече не бяха никак меки.

Пит стисна ръката на Макс. Дълго се гледаха безмълвно, докато каруцарят ръгаше животните да потеглят. В погледите им имаше привързаност, и то неумираща — Макс беше също един бъдещ екстремист. Но се долавяше и неумолимата враждебност, която волю-неволю възниква между тези, които имат, и тези, които нямат, някак си неизкоренима, по-силна от самите тях.

Двамата сведоха погледи.

Като се опита да скрие смущението си, Пит се огледа. През дългите дни на очакване бе опознал напълно селото, от църквата в единия му край до разпръснатите съборетини с кактусите между тях. Той вдишваше с наслада въздуха, тук му харесваше най-вече ритъмът на живот — забавен и муден. Така и най-бавните, и най-глупавите имаха шанс да оцелеят. А от другата страна на границата времето течеше прекалено бързо.

Копитата на магарето не вдигаха много шум по сивите камъни. Срещу тях се движеха други каруци, следвани от лениви кучета, които се притискаха до стените. У него възникна някакво отчаяно и същевременно въодушевяващо го чувство, че напуска тихото кътче на историята и се става световен двигател.

Пит махна с ръка на Макс, Роберта и другите си приятели и кривна към укрепленията на своя сектор. През прозрачния въздух границата се открояваше ясно в далечината. Когато погледна напред, видя една ужасна и същевременно комична гигантска фигура, два пъти по-висока от възрастен мъж — човек-плюс-машина, — която го наближаваше през полето. Ревящото, сякаш заредено с дива ярост чудовище пламтеше под лъчите на слънцето.

То се носеше към него като огнено колело надолу по стръмния хълм и поглъщаше всичко по пътя си.

VI. ЕГО

Тед Грийвс ми беше приятел от дълго време. Така и не разбрах защо се нахвърли върху мен с омраза — само защото му се присмях за сина му ли? Но не знам защо и аз пламнах от гняв.

След последното ми общуване със ССКП се намирах в относително слаба форма, яростта обаче ми придаде сили. Наведох се рязко и избягнах първия му удар, после го фраснах силно в гърдите под сърцето. Той ревна от болка и се нахвърли устремно напред, но този път го спрях с удар в челюстта. Десният му пестник ме жулна по брадата. А аз го заудрях…

Той падна.

Подобни пристъпи съм имал и преди, но много, много отдавна. Когато отново дойдох на себе си, изтичах в бронираното преддверие с най-смътни спомени от това, което бях сторил на Грийвс. Мислех си единствено, че бях оставил силовата бариера изключена.