Читать «Деликатно затруднение» онлайн - страница 14

— Копелета! — извиках аз. — Някой ден ще бъде гласуван закон, който ще забранява на хората да живеят като паразити!

— И закон, който ще забранява на хората да правят капитал от това — допълни Грийвс.

Неговата забележка не означаваше нищо за мен. Досещах се, че трябва да се направи нещо с чудатата му теория, според която Западната цивилизация черпи изгоди от бедността, като издига вносни митнически бариери. Той така и не ми даваше обяснения, но и аз не му ги исках.

От спомагателния контролен пулт изпратих един невидим скенер да наблюдава близкото селище на врага. Можеха да го забележат със старомодните си радарни станции, но на Черните им оставаше единствено да нададат вой за нарушение на международните закони. Окото се зарея над скупчените колиби и регулира фокуса си. Триизмерните така омръзнали ми холографски картини запъплиха към мен в куба.

Срещу вратата, над която имаше балкони, опасани със занемарени цветя, на алеите се тълпеше група Черни. Всъщност бяха араби, бегълци от Малта, опозорени сицилианци, разни ренегати от Белия лагер. Поради мръсотията, загара и старите несинтетични дрехи етнически групи не можеха да се различат. Загледах се в една смугла млада жена, която стоеше до входа на кръчмата с ръка върху рамото на малко момче. По този начин Натали стоеше в двора… Боже, какви мисли ми минават през главата! Така някой път ще запроповядвам любов към ближния!

Преди на Земята да стане толкова трудно, сигурно е имало начини за обединение на хората и любов помежду им. Ние отглеждахме и възпитавахме децата си заради чувствената отплата, че ги имаме, и от радостта да им помагаме да растат здрави и силни. И от техните недра здравето щеше да се разпространява навсякъде.

Но Третите ламтяха само за богатствата на Западната цивилизация и не желаеха да приемат нейната дисциплина. Размножаваха се безразборно и изобилно. Светът бе претъпкан с деца и хора, както пустотата на Космоса беше запълнена с потресаващи сънища. Само слабите, безпомощните и гладните могат така неразумно да сеят деца след деца. Едно безпомощно и гладно поколение задръстваше гробищата чак до недрата на земята. Онова смеещо се мургаво момиче на екрана заслужаваше единствено огнените семена на моето оръжие.

— Изключи скенера, Джери! — надвисна над главата ми Грийвс.

— Какво те прихвана?

— Изключи го веднага!

— Само да хвърля последен поглед на тези арабчуги…

— Казах ти, изключи го! Докато не е обявено извънредно положение, нямаш право да го правиш и нарушаваш закона.

— Че кой го е грижа за това?

— Мен ме е грижа — изрече той и ме изгледа злобно. — Мен, офицера в изгнание!