Читать «Деликатно затруднение» онлайн - страница 11

Всичко това изплува пред очите ми на фона на огретия от слънцето двор, където стоеше Натали Уортън. Изглеждаше по-слаба и по-хаплива отвсякога, а косите й — не толкова черни. Някой ден ще трябва да започнем настъпление и да изтрием Черните от лицето на нашия черно-бял свят. Предполагах, че единствено страхът от възможните действия на неутрален Китай ни възпираше от предприемането на една толкова необходима стъпка.

— Виж колко е овехтяло всичко наоколо! — изрече Тед Грийвс, тълкувайки погрешно разсеяния ми поглед. — Погледни онази отвратителна лоза, украшението на статуята! С изключение на хубавата Натали и малката ти дъщеря тук нищо не е както трябва поне от няколкостотин години. Докато там, в Щатите, всичко е ново, ново, по последна мода. Веднага щом започнат да се оформят някакви корени, ние ги изтръгваме и процесът започва отново. Резултатът? Как да го определиш, щом няма пробен камък? Откога стои така тази къща? Три века ли? В Щатите отдавна щеше да бъде унищожена. А тук така грижовно ги поддържат, че изглеждат направо като нови. И хубави. Виж как ставам жертва на собствените си клишета. И все пак, да го вземат дяволите, така е по-добре! Колко е хубава тази стара къща!

— Ти си бил сантиментален, Тед. На тези неща другите въобще не обръщат никакво внимание. Хората са стари, световете са стари. Руско-американските кораби, които сноват из системата, само ни карат да чувстваме колко сме стари и колко сме близки сами на себе си. Нашите корени са в нас.

— Наистина, ние обичаме да философстваме.

Той изсумтя глухо и запали цигара.

— Добре казано от човек като теб, който е построил Свободно съществуващото колективно подсъзнание. Но знаеш ли, изглежда ми като пореден американски проект за въплъщаване на дявола и подриване на корените ни.

— Разбира се, че не е. ССКП ще бъде нещо като емоционална банка, компютър, ако тази дума ти харесва повече, където човек ще може да съхранява, но не плодовете на собствения си интелект, а на психиката си. Сега, когато има толкова много хора наоколо, нашият живот трябва да бъде организиран. ССКП ще ни върне свободата на въображението.

— Ако въобще заработи!

— Естествено, ако заработи — съгласих се с него. — Засега обаче ние не можем да измъкнем нищо друго от нашето голямо черно нещо, освен примитивни прототипи на първообразите. Просто трябва да продължаваме с работата. — Винаги говорех с Грийвс по-бодро, отколкото всъщност се чувствах, за да се противопоставя, както предполагах, на песимистичното му настроение.

Той се изправи и се загледа през прозореца.

— Е, аз съм само един обикновен войник, без особена слава. Нищо не разбирам от емоционални банки. Но може би вие ще прехраните вашето голямо черно нещо и то ще умре от затлъстяване, както всъщност и нашата Западна цивилизация. Някакви първообразни сънища — младежите ще ги взимат наготово от вашата неродена машина. И защо да не ги получават, щом ще умрат толкова млади?

Смъртта бе една от неговите големи теми.