Читать «Първото семейство» онлайн - страница 98

«Приеми го като предизвикателство — казваше си Стив и се хвърляше с благодарност на леглото в края на всяка смяна. — Те се опитват да те пречупят. Не им позволявай да спечелят. Недей допуска…»

Два дни по-късно, преди да изтече февруари, в края на друга смяна, Стив се смъкна от мястото си от колата с десет ремаркета, изви гръб да намали част от болката и се помъкна към душовете. Във Федерацията всички използваха едни и същи сервизни помещения. Униформени, бездомници, военни полицаи, чистачи на обществени тоалетни, воини… не се правеше никаква разлика, включително за пол. Имаше само две изключения: жените трекерки, избрани да са майки-настойници на новото поколение, и мъжете членове на Първото семейство, които можеха да наследят Генералния президент. Единствената малка разлика беше подстрижката. Не всички момичета се подстригваха късо — някои предпочитаха разрешената алтернатива — къса конска опашка.

Стив прекара цели двадесет минути под душа, та топлината да отмие умората от тялото му, след това завърши с кратко заливане със студена вода — постъпка, която предизвика яростен вой от непосредствените му съседи. Избърса се в претъпканата съблекалня, облече неработен гащеризон, тръгна към най-близката столова и се нареди на опашка пред щанда за раздаване на храна. През прекараните долу седмици се беше запознал с хората, с които спеше и работеше. Отначало някои от тях се държаха малко враждебно — изпитваха удоволствие от факта, че един летец от Линдберг е кацнал на нива А. Стив беше предупреден да не говори за времето, прекарано в плен при мютите. Колкото до шефовете на каналджиите, за тях той беше прехвърлен към службата «Сервизна техника и поддържане» поради «отрицателна оперативна дейност». Официално определение, че се е измъкнал от престрелка на повърхността.

Истинските данни би трябвало да останат секретни, но новината се беше разнесла и Стив беше нападнат от някои хора, които го взеха за лесна цел. С някои от противниците му беше трудно да се справи, защото бяха скандалджии, а не побойници. Това означаваше, че трябваше да трупа много злоба в себе си, а той беше обучен да убива. След известно време, когато се разбра, че не е човек, с когото могат да се отнасят грубо, нещата станаха доста по-добри.

Стив също научи нещо. За неговата гордост беше голям удар да деградира до каналджия, но той откри, че зомбитата, отрепките, с които работеше сега, не са толкова безнадеждни, ужасни или жалки, колкото си беше представял в префинената атмосфера на Въздушната академия. Каналджиите в бригадата му може би не споделяха неговите честолюбиви амбиции или чувство за провидение, но повечето от тях бяха добри момчета с твърдо приемане на реалностите на положението си и скромни, постижими цели. Никой от тях нямаше за цел да стигне до Черната кула и не би благодарил, ако му се предложи свободно изкачване по жицата. От друга страна, някои от тях бяха истински зомбита, малоумни, а имаше и такива, които и при най-великодушна оценка бяха извънредно противни. Но пък такъв беше и Гас Уайт, състудент от Академията, с когото Стив все още имаше да разчиства сметки. Гас, който беше отлетял с обещанието да докара помощ и го беше оставил насред горящата нива…