Читать «Първото семейство» онлайн - страница 93

— Да — съгласи се Генералният президент, намръщи се и се замисли. — Тази възможна връзка с Талисмана ме безпокои. Ще ми се да мисля, че всичко това са глупости, но… ако тази «връзка» беше активирана… блокировките на ума щяха ли да действат?

— Трябва да сме сигурни, че ще действат — отговори Фран.

Беше ред на Генералния президент да се усмихне.

— По-лесно е да се каже, отколкото да се направи. Въпросът ми беше несправедлив. Никой от нас не може да предскаже какво ще се случи, когато джокерът излезе от кол одата… ако изобщо излезе. Но няма никакъв смисъл да си създаваме затруднения. Ако има някакво сериозно съмнение в Брикман… — Не беше необходимо да казва повече.

— Това, разбира се, трябва да решите вие — каза почтително Фран. — Ако той бъде елиминиран, тогава очевидно ще бъде елиминирана и всяка потенциална заплаха. Вие трябва да прецените това срещу онова, което можем да постигнем, като го държим под контрол. — Тя се поколеба, подбирайки думите си много внимателно. — Ако се окаже, че той е една от връзките във веригата… или стане източник на сила, която можем да използваме срещу мютите… Това не е ли истинската причина, поради която той и другите са в списъка СТ?

Генералният президент кимна сдържано.

— Това е една от причините, да…

— Тогава ще е жалко да изгубим цялото усилие, което положихме, за да стигнем дотук. Освен това той е единствената личност, която може да ни заведе до Мистър Сноу и неговите двама свръхнормални.

— Да, това и на мен ми мина през ума — съгласи се Джеферсън.

Фран не каза нищо повече по темата за Брикман, но в главата си възпроизвеждаше видеолентата, направена от Чизъм на Брикман и родната му сестра. Спомни си с една вътрешна усмивка усещанията си, когато наблюдаваше Роз да сваля униформата си и да яхва Стив. Беше се изненадала, когато откри, че наблюдава не само от клиничен интерес. Беше открила, че пожела — макар и за кратко — да може да е на мястото на Роз. Отново изгони тази мисъл от главата си. Смешно…

Като човек на върха на службата, от когото се очаква да разбира всичко, което се върши на всяко ниво във Федерацията, Генералният президент беше затрупван двадесет и четири часа в денонощието с никога не свършващ поток от информация. И това въпреки екипа от петдесет лоялни, тясно свързани с него помощници, чиято работа беше да сортират «зърното от плявата». Максимата отпреди Холокоста «знанието е сила» все още беше валидна, но откакто Генералният президент беше станал глава на Първото семейство — преди петнадесет години, — апетитът му за зелено фосфоресциращи екрани с факти се беше попреситил. Той все още беше опитен манипулатор — това беше част от характера на работата, — но предпочиташе да приказва за идеи, и то в тесен кръг. Най-много от всичко обичаше да се оттегли в Клаудландс, където можеше да е самичък и да помисли над нещата, докато се грижи за розите си.

Тази сутрин обаче представеното от Фран беше възбудило интереса му. Брикман — или по-скоро онова, на което се беше натъкнал Брикман — беше твърде важно, за да го остави без внимание. Джеферсън 31-ви често се беше опитвал да пренебрегне проблема с Талисмана, но знаеше, че това е истинска заплаха, пред която рано или късно ще се изправи. Щеше да е предателство към неговия свещен дълг да не направи онова, което трябва, за да защити Федерацията. Така че сега се съсредоточи, прегледа резюметата за произхода и развитието на Стив, после започна да чете записи от показанията пред експертите и от разпита от един от многото взводове с дрога за истина — Q–6.