Читать «Първото семейство» онлайн - страница 91

— Който вика бури?

— Да, сър. Той почти е унищожил «Луизианската дама». За инцидента се съобщава в бойния рапорт на командир Хартман от 12-и юни. Може би ще намерите, че заслужава да се прочете. Новината за Мистър Сноу определено е лоша. Той и Кадилак са, според Брикман, много интелигентни.

Генералният президент кимна.

— Не съм изненадан. КЪЛЪМБЪС предсказа възможна еволюция на «умни мюти».

— Кадилак, вторият летописец, е млад. Осемнадесетгодишен. Не е повелител, но също има в ръкава си скрит коз. Той е прорицател. Претендира, че може да чете камъни. Брикман не е бил свидетел на това, но казаното от Кадилак е било потвърдено от Мистър Сноу.

Генералният президент изучаваше Фран.

— Смяташ ли, че е възможно?

— Че Кадилак е прорицател? Или самата идея, че с помощта на виждащи камъни може да се предсказва бъдещето?

— И двете…

— Сър, аз… аз нямам нужната квалификация да правя преценка в тази област. Но ако искате личното ми мнение, бих казала, че се отнасям към тези въпроси без предразсъдъци.

Генералният президент се усмихна.

— Говориш като член на върховния съвет. Има ли още нещо?

— Има. Брикман не си е губил времето. Накарал е мютите да му помогнат да построи планер, като е използвал части от два паднали скайхока и в замяна е научил Кадилак да лети. За една седмица мютът се е научил да го управлява, сякаш е завършил Въздушната академия.

— Продължавай…

— Брикман също е открил, че партньорката на Кадилак по легло… една шестнадесетгодишна мютка на име Клиъруотър, е повелителка от втори кръг. Тя и Брикман са имали кратка интимна връзка. Било е буквално само за една нощ, но изглежда, е оставило своя отпечатък. От признанието на Брикман не е ясно дали младият летописец знае за това.

Генералният президент кимна.

— Предполагам зависи от това на кой камък е седял.

Фран се засмя. Връзката й с Генералния президент беше достатъчно близка, за да позволи известна неофициалност.

— Да. Но не ми позволявайте да създавам във вас погрешно впечатление. Това не е толкова лошо, колкото звучи. Брикман може би… както казват пионерите… има «туземна любовница», но не е останал там. Мистър Сноу е с израстъци по главата, но Кадилак и Клиъруотър не са. Нещо повече. Те са… ако използвам думите на Брикман… «свръхнормални». Те имат не само прави крайници и гладка кожа… но и чиста кожа и са надарени. Идеални кандидати за списъка за Талисмана.

— Невероятно… — замислено каза Генералният президент.

— Докато беше под въздействие на дрогата на истината, Брикман каза ли защо е скрил всичко това от оценителите?

— Да. Погрешно чувство за лоялност. Той чувства, че дължи живота си в повече от един случай на Мистър Сноу. Дал е дума на стареца да не разкрива голямата тайна на племето — че Кадилак и Клиъруотър са не само надарени, но и че по тяло не се различават от трекерите. — Фран спря. — Прибавете към това и Мистър Сноу и се получава едно много силно племе.