Читать «Първото семейство» онлайн - страница 90

Генералният президент погледна за момент през прозорците към летните багри, украсяващи любимия му компютърно генериран образ на природата на Ню Ингланд отпреди Холокоста, после с кратка въздишка на съжаление се обърна към многоекранното си видео.

— Нанси?

На големия централен екран се появи дежурната от външния кабинет.

— Добро утро, господин президент.

Генералният президент кимна и каза:

— Фран дойде ли? — Излишен въпрос: никой никога не закъсняваше за аудиенция с Генералния президент. Въпросът беше зададен, защото притежателят на абсолютната власт спазваше — пак като своите предшественици — изискания протокол от стария свят.

— Да, сър.

— Добре. Помоли я да влезе. И, Нанси…

— Да, сър? — каза Нанси Рейгън Джеферсън. Като повечето от личния състав на Първото семейство, тя беше близка роднина на Генералния президент.

— Покажи ми на екрана резюмета на файла на Брикман и на свързания с него материал. — Едно от предимствата да си президент беше да караш други да натискат бутони. Видеото на Генералния президент се активираше от гласа му — както и вратите на личния му асансьор и самият асансьор.

Фран Делано Джеферсън натисна зумера на вратата. Образът й се появи на друг от монтираните на бюрото на Генералния президент монитори.

— Влез…

Този път гласът активира въртящата се врата, свързваща кабинета му с този зад него. Фран влезе в цилиндричната кабина, тя се завъртя и я откара при Генералния президент. Врати с подобна конструкция, известни като въртящи се прегради, които позволяваха само оторизиран персонал да влиза един по един, сега имаше във всички помещения с висока сигурност. Въртящи се прегради бяха инсталирани в комплекса на кабинета на Генералния президент преди двеста години след един опит за «дворцов преврат», в който шестима първи братовчеди на Генералния президент — Джордж Уошингтън Джеферсън 22-ри — бяха нахлули и го бяха застреляли, преди да ги спрат.

— Вземи стол и седни — каза Генералният президент.

Фран взе стол, седна и възпитано събра ръце в скута си.

Генералният президент махна с ръка към дисплея на първия от екраните, който Фран можеше да вижда само странично.

— Мисля, че трябва да взема някой, който да резюмира резюметата — каза той с чувство на хумор. — Разкажи ми основните моменти от историята на този младеж.

— Свален е над Уайоминг. Не го убиват и той се сприятелява с някои от мютите, които го излекуват. Те, изглежда, практикуват някаква форма на «природна» медицина. Комбинация от билково лечение и биополета. Дава резултат. Левият му крак… който според Брикман е бил счупен… беше прегледан на рентгеновия апарат на долния етаж. Никаква следа от счупено. Съвсем цял е. Двамата главни похитители били летописци — Мистър Сноу и Кадилак, неговият вероятен наследник. Ще чуете да се споменават в официалния отчет на съвета на оценителите. Онова, което не се споменава, е, че Мистър Сноу е също и повелител. Седми кръг…