Читать «Първото семейство» онлайн - страница 88

Чизъм сбърчи нос.

— Колко изпуши от това нещо?

— Не си спомням… — отвърна Стив с дрезгав глас. Чувстваше езика си залепен за небцето. — Жаден съм…

— Изпий това… — Чизъм му подаде чаша с вода, която шумно се пенеше.

Стив я погледна подозрително.

— Какво е това?

— Нещо, което ще ти помогне да си вдигнеш задника от това легло и да стъпиш на пода. Хайде! Ставай! Вече е шест без петнайсет, а в шест и половина трябва да си на ниво А–2.

Стив изпи чашата, после седна, стъпи на пода и се наведе. — Ще повърна…

— Няма да повърнеш. — Чизъм енергично разтри гърба му. — Вдишай, хайде… дълбоко.

Стив го послуша. Това предизвика нов пристъп на кашлица, но пък се почувства по-добре. Умът му се избистри достатъчно, за да може да си спомни за сестра си. Отметна рязко глава. Една невидима тежест падна с беззвучно тупване от долната част на мозъка му.

— Роз! Къде е Роз? — задъхано попита той.

— Точно зад теб.

Стив се обърна и почти падна от леглото. Напълно облечена, дишаща дълбоко през уста, Роз лежеше на другата страна. Клепачите й бяха полуотворени и се виждаше бялото на очите й. Лявата й ръка лежеше върху корема, другата бе с дланта нагоре, между пръстите й имаше угарка. Одеялото под нея бе опърлено — малка подробност, за която Чизъм се беше погрижил, преди да събуди Стив с една инжекция, предназначена да противодейства на натриевия пентотал.

— Кълъмбъс, изглежда ужасно.

— Ще се оправи. Да я оставим да спи. Ще се погрижа за нея по-късно. — Чизъм взе угарката от ръката на Роз и вдигна другата от масата, където Стив я беше изпуснал преди пристигането на Q-взвода. Помириса и двете и се намръщи неодобрително. — Кентъки Блу… нищо чудно, че ти е блокирала мозъка. Силна, но нечиста. Разбираш ли какво искам да кажа?

— Не.

— Качеството е лошо. Ако е добро, можеш да тунелираш с три до четири дръпвания, но ако попаднеш на некачествена, можеш да бъдеш неприятно изненадан. Вместо ушите ти да се превърнат в крила, ще се почувстваш, сякаш си получил удар между очите от стокилограмов военен полицай. Неприятно преживяване.

— Ужасно. — Стив стана и се подпря на стената. — Как й позволяваш да пуши такъв боклук?

Чизъм прие вид на оскърбената невинност.

— Аз дай позволявам? Ти защо й позволи?

— Ти си я научил!

Чизъм поднесе угарката под носа на Стив.

— Не и този боклук. Аз доставям само добра трева. Е, може би от мен научи откъде да я намира… но не съм я карал насила.

— Хайде де!

Чизъм го изгледа спокойно.

— Стив, не давам пукната пара какво мислиш. Но аз не съм карал Роз да прави нищо, което тя не е искала. Ако питаш мен, тя започна да пуши заради теб. Не беше докосвала трева, докато не пристигна новината, че си свален. — Чизъм се изсмя гневно. — Кълъмбъс! Аз ти правя услуга…

Стив сграбчи ръката му.

— Джон! Виж… извинявай… Не исках да те обидя. Просто… Кристо! Чувствам се така, сякаш върху мен е паднала скала един тон!

«Току-що падна — помисли Чизъм. — Но ще го научиш по-късно, летецо.» Усмихна се разбиращо и потупа Стив по рамото.

— Пооправи ли се?