Читать «Първото семейство» онлайн - страница 87

— Къде ще ги разпитвате? — попита Чизъм.

— Тук. — Мъжът, който отговори, имаше лице и глас, които заявяваха: «Тук аз нареждам». — Това ще ни спести време. С колко време разполагаме?

— Колкото желаете — отговори дипломатично Чизъм. — Но е добре да се върна в Белия дом преди шест часа.

— Няма проблем — каза мъжът. — Остави това на нас. Какво ще стане с момичето?

— Ще бъде в това състояние до десет или единадесет. Аз ще я върна по-късно във вътрешния щат.

— Къде е лентата?

Чизъм извади видеолентата със запис на Стив и Роз от амбулаторната чанта и му я подаде.

— Интересна е.

Мъжът кимна.

— Да. Ние гледахме. — Погледна часовника си. — Ела в пет и половина.

— Разбрано — отговори Чизъм. И излезе, без да се обърне.

— Добре, да се залавяме за работа — каза мъжът.

Двама от неговите хора вдигнаха Стив от леглото и го преместиха на канапето. Третият, който носеше чанта, подобна на носената от Чизъм, вдигна ръкава на Стив и му инжектира грижливо премерена доза натриев пентотал. Другите двама извадиха от една чанта висок триножник и включиха портативна видеокамера и монитор в най-близкия електрически контакт. С помощта на удължително рамо с балансиращо тегло насочиха камерата право надолу към Стив и я нагласиха на фокус така, че лицето и раменете му изпълниха монитора. Един от тях сложи номер 3552 на номератор, който имаше дисплей с часа и датата, и го постави за кратко пред лицето на Стив.

— Обект 3552, операция Овърлорд, Q-взвод 6…

Неговият другар провери картината и нивото на звука и кимна удовлетворено.

— Пускай…

Мъжът, който беше инжектирал на Стив «серума на истината», отиде в кухнята да направи кафе — тананикаше си безкрайния музикален съпровод, леещ се от монтираните на тавана високоговорители.

Мъжът, който беше натоварен с операцията, взе един стол, седна до канапето и приятелски сложи ръка на главата на Стив.

— Стивън? Чуваш ли ме? Ако ме чуваш, кимни.

Със затворени очи, с напълно спокойно лице под влияние на дрогата Стив отговори с леко движение на главата.

— Добре… много добре — каза мъжът. Гласът му беше плътен, премерен, успокояващ. — Сега искам да ми помогнеш. Искам да ми кажеш кой си ти. Първо ми кажи трите си имена.

Стив дишаше дълбоко. За момент устата му се отвори беззвучно, после той отговори с неясен, безпристрастен глас:

— Стивън Рузвелт Брикман…

— Благодаря. Много ми помогна. Сега ми кажи личния си номер…

Глава 8

Стив отвори очи. Чизъм се бе навел над него, разтърсваше го за раменете и леко го пляскаше по бузите.

— Хей, хайде де! Събуди се! Събуди се!

— Какво? — Стив се надигна и се закашля. Миризмата на рейнбоу изпълваше ноздрите му, усещаше вкуса й върху езика си.