Читать «Първото семейство» онлайн - страница 86

Стив беше обхванат от неочаквано желание да се смее.

— Защо?

— Щото аз искам да… искам да вляза в него, затова.

Той почувства ръката й да се плъзга под тениската му и надолу към пъпа.

— Ей… чакай… чакай де… нали ти разказвам за Мистър Сноу. Той е повелител. Той има… — Роз започна да лиже лявото му ухо. — Стига де, чакай малко! Виж… има… едни, ох… кръгове на сила…

— Да, зная. И аз имам един. — Тя се засмя. — Хайде, Стив. Нека го направим. Само още един път. Моля те! Ох, Кристофър… това беше… толкова отдавна.

Стив почувства как стаята се завърта.

— Почакай минутка… само минутка… Не искаш ли да чуеш за Мистър Сноу? Ами за Кадилак? Той… наистина е умен. Истински гений. Ти… аз, ох… казах ли ти, че го научих да лети? А Клиъруотър… тя, ох… тя е като Мистър Сноу. Тя също прави… ох… магии…

— Да, обзалагам се — прошепна Роз. — Продължавай, разкажи ми за това… — Тя се намести върху него. — Ооох… о! Стиии-ви!

— Не… слушай… Кристофър, какво правиш? Роз… — Той почувства голото й тяло да се плъзга над него. Една нежност… задушаваща го, поглъщаща го. Слабата светлина в спалнята започна да променя цвета си, да се засилва и отслабва в синхрон с ритмичните движения на тялото й. — Не, недей… чакай! Има… — Гласът му идваше сякаш много отдалеч. Той вече не чувстваше Роз да притиска корема му. Тялото на сестра му започна да променя формата си, да става по-голямо и по-голямо, после се извиси над него като огромен, застрашителен буреносен облак… скриващ светлината… леглото се превърна във водовъртеж, погълна го в тъмна, непроницаема пустота…

В 7-о отделение на същия етаж Чизъм пиеше джава и гледаше видеомонитора, свързан с камера, записваща всяко действие в съседното спално помещение. Роз, яхнала родния си брат, се олюляваше пиянски; след това се обърна настрана и се смъкна от леглото на пода. Стив лежеше по гръб, проснат диагонално върху пухено одеяло, с протегната ръка, увиснала от леглото. На ниската масичка до леглото догаряше полуизпушен рийф.

Чизъм реши да изчака още петнадесет минути преди да извика Q-взвода на Фран. Да… беше добър ход да предложи използването на родната сестра на субекта. Чизъм знаеше, че тя е чувствителна, но не беше оценил силата й. С нея трябваше да се внимава. Или да я елиминира. Точно сега обаче тя беше ключът към Стив. Тя го беше накарала да се разкрие. И сега тя можеше да се използва като средство за постигане на целта. Да, добра работа… при условие, разбира се, че не сметнеха, че той е чул твърде много. Но това беше рискът, който всеки поема… особено в работа като неговата. Чизъм отмахна тази мисъл, допи джавата и пусна лента с блекджек.

Забранената музикална пиеса завърши с триумфиращо кресчендо на медни и ударни инструменти. Чизъм отмести малкия касетофон, извади видеолентата на Роз и Стив от рекордера и се свърза с хората на Фран.

— Идваме — каза гласът от другия край.

Роз и Стив още лежаха под действието на тревата. Чизъм сложи полуизгорялата цигара в кутията, прибра кутията в сандъчето, след това инжектира на Роз голяма доза приспивателно, бързо я облече и майсторски я сложи до Стив. След това облече и Стив и тъкмо му вдигаше ципа, когато влязоха четиримата мъже от Q-взвод. И четиримата бяха облечени в черни и сребърносини гащеризони — униформата на хората от Черната кула; доверени лица на Амтрак, една стъпка по-долу от Първото семейство. И, както Чизъм добре знаеше, всеки от тях или всичките можеха да са Семейството. Това беше една от любимите им маскировки.