Читать «Първото семейство» онлайн - страница 85

Роз кимна.

— Клиъруотър е нещо съвсем друго. Тя е свръхнормална. Тялото й е абсолютно съвършено. Кожата й има почти същия цвят като твоята. Цялата! Тя е възпитана да се смята за мютка, но в мозъка й няма нищо увредено. Ако се облече в гащеризон, ще изглежда точно като нас!

— Не като нас — промърмори Роз. — Ние сме особените, Стив.

— Тя също, повярвай ми. — Стив сложи ръце върху раменете на Роз. — И това не е всичко. Кадилак… другият мют, който помогна да ме спасят, след като бях свален… е също такъв. И двамата имат кожи и тела като на трекери, умовете им са като нашите… може би дори по-добри от нашите! Опитах се да кажа на оценителите колко интелигентни са мютите, но… — Стив се засмя, — но те не пожелаха да ме чуят! — Той прекара ръка по лицето на сестра си. — Ще ти кажа и още нещо. Наистина има мютска магия. Видях да я използват, Роз. Беше фантастично…

Роз дръпна от рийфа, след това се наведе напред и духна пушек в лицето на Стив. Той затвори очи за момент, после го пое през ноздрите си. Роз долепи отворените си устни до неговите и пусна останалия пушек от своята уста в неговата.

Стив го пое в дробовете си.

— Мм-ммм… хубаво е. Ще ми простиш ли?

— Още не — отговори Роз и пъхна рийфа между устните на Стив. — Твой ред е.

Стив дръпна дълбоко, издуха част от пушека в устата й, после вдиша останалата.

— Ммммм… нещата започват да изглеждат много по-добре. — Роз взе рийфа, легна на леглото и се премести на другата страна да направи място за Стив. — Ще намериш друга в кутията…

Стив я извади, запали я и легна до сестра си.

— Надявам се да нямат някакъв мръсен детектор, монтиран във вентилационната система.

Роз се изкикоти.

— И да имат, не вярвам да работи. — Тя се обърна към него и се надигна на лакът. — Това променя ли нещата?

Стив бавно издиша и загледа как пушекът се издига към тавана.

— Да… Смешно, нали? Преди пет месеца мисълта, че едно интелигентно човешко същество доброволно ще пуши трева, ми изглеждаше абсолютно ненормална. И все пак…

— Сега разбираш, че всички го правят.

— Така казваш ти.

— Как беше там, горе?

— И добре, и зле. Те са удивителни хора. Напълно различни от онова, което съм си представял… и което бяхме възпитани да вярваме. По-голямата част от това, което ни казва Първото семейство, не е вярно, Роз.

— Разкажи ми.

— Добре… какво искаш да знаеш?

— Всичко. Дори и скучни подробности.

— Не знам откъде да започна. С колко време разполагаме?

— Много. Чизъм ще ни каже кога трябва да тръгваме. Ако не свършиш днес, ще уреди да дойдем тук някой друг път…

— Да, защо не… — Стив се чувстваше приятно замаян.

— Точно така… ние с теб… винаги сме… — Роз свали дългия преден цип на гащеризона си и започна да се измъква от него.

— Добре, ще ти разкажа за онзи старец, Мистър Сноу. Той е летописец… нещо като ходещ видеоархив. Знае всичко, което човек желае да научи, и почти всичко, което се е случило някога. И това не е всичко. Той извиква бури. Знаеш ли какво е това? — Стив се опита да повдигне глава и успя само наполовина. — Какво правиш?

— Опитвам се да сваля ципа на това… скапано нещо, което си облякъл — измънка Роз.