Читать «Първото семейство» онлайн - страница 102

Чорбарят на масата бутна с върха на палката си дрехите към Стив.

— Облечи се…

Стив обу долните гащи, чорапите и тениската с огромно удоволствие и изненада. Бяха му дали планеристка униформа. А когато разгъна изгладения гащеризон, видя името си на втъкания етикет над десния джоб на гърдите и чифт сребърни крила над левия. Имаше дори знаци на поделението му; един, който го идентифицираше като идващ от Рузвелт/ Санта Фе; друг като служещ на борда на «Луизианската дама». Някой тайнствен благодетел му беше върнал неговата идентичност! Стив облече гащеризона и се опита да потисне нарастващото вълнение. След всичко, което му се беше случило през последните няколко месеца, щеше да е глупаво да храни големи надежди. Сложи полевата фуражка, вдигна дългия преден цип на гащеризона и се изправи, очаквайки следващата заповед на полицаите.

Изтегналият се на стола полицай погледна часовника си, след това стана и отиде до вратата, която се отваряше към коридора. Другарят му го последва. Двамата се изправиха от двете страни на вратата, после застанаха мирно и отдадоха чест на една администраторка на Амтрак. Стив последва примера им.

Администраторката носеше пагон за ранг JX–2. Погледна Стив, след това се обърна към старшия полицай ефрейтор.

— Този ли е?

— Тъй вярно, мадам! — Ефрейторът държеше идентификационната карта на Стив, готов да я подаде.

Администраторката отвори защитната калъфка, погледна бегло картата, сложи я в един джоб на бедрото си и посочи вратата.

— Бихте ли дошли с мен, моля?

Жестът и любезният тон бяха толкова неочаквани, че за момент Стив почувства краката си залепени за пода. JX–2! Етикетът с името я идентифицираше като Прует, Дж.К. Беше слаба тъмнокоса жена, около тридесетгодишна. Имаше лице, което човек не би погледнал втори път, освен ако не е задължен, но въпреки това излъчваше приятна деловитост.

Прует тръгна към един кабинет на ниво четири–2. По пътя Стив забеляза, че стените и подовете на коридорите — които имаха високи извити тавани — са покрити с почти чисто бял мрамор. На стратегическите места по пътя бяха поставени големи портрети на Джеферсън 31-ви и на Бащата-основател. Асансьорът, който ги понесе нагоре от ниво две–1, беше целият в светлокремаво. Качеството и лустрото на мазилката в тази част на Белия дом бяха по-добри дори от тези в многосводестия «Джон Уейн»; общото впечатление беше на чисто, блестящо великолепие.

Прует записа Стив в предния кабинет, мина с него през вратата зад въртящата се преграда и го остави да стои пред голямо бюро в много голям кабинет с два прозореца. През тях Стив виждаше далечната линия на високи сгради със светли, богато украсени фасади на фона на синьо, покрито с облаци небе. Сградите изглеждаха сякаш потъват във водата, която заемаше предния план. Гледката през прозореца беше ясна и изключително добре детайлизирана, но в нея имаше нещо, което не беше съвсем реално. Стив реши, че трябва да е създадена от КЪЛЪМБЪС. Отмести очи от прозорците и огледа кабинета. Подът беше покрит с килим, стените — с ламперия с шарки, каквито беше виждал на парчета дърво при мютите. Дори бюрото и столовете бяха от дърво. Колко странно…