Читать «Първото семейство» онлайн - страница 100

Чизъм престана да се бори.

— Виж, момченце. Аз не искам да говоря с теб. Не можеш ли да го разбереш? Или откакто работиш тук вместо мозък имаш лайна в главата? Ще ти го повторя: Аз… не… искам… да… говоря… с… теб. Не… искам… дори… да… те… гледам. Разбра ли? И ако ще се разболяваш, не го прави на нива А–1 до А–5. Може да получиш погрешна рецепта. Компрендо?

Стив пусна Чизъм и го погледна напълно объркан.

— Не разбирам, Джон. Защо? Какво съм направил?

Чизъм се засмя презрително.

— Защо ли? Защото ми съсипа живота, затова! Какво си направил? Ти ми кажи! Какво си казал на скапаната си сестра, та стана доносничка и издрънка всичко на някаква важна жица в Черната кула? И какво стана? Голям публичен проблем, приятелче! Твоята сладка сестричка ме посочи като човек, който й е уредил срещата с теб в Сантана Дийп! Какви глупости си й надрънкал?

— Никакви — унило каза Стив. — Е… нищо особено.

— Лъжеш, кучи сине! — изсъска Чизъм и се опита да тръгне, но Стив му препречи пътя. — Четирима души от администрацията на Амтрак ме обработваха цяла седмица! Щастлив съм, че съм още жив! Кристо! — Той се засмя горчиво. — Единственото нещо, което не им е казала, е, че двамата сте пушили трева и че аз съм я доставил. Ако бяха научили и това…

Стив го сграбчи за ръката.

— Джон, трябва да ми повярваш. Нямах представа, че Роз може да направи такова нещо. Не мога да разбера какво я е накарало да го направи!

— Нещо, което си казал.

Стив махна безпомощно с ръка.

— А какво ти направиха на теб?

— На мен ли? Пратиха ме тук долу да работя до края на дните си. Сега съм на двадесет и осем, така че колко остават… дванадесет, петнадесет години? И за разлика от теб, аз няма да имам щастието на ежегодна оценка. — Чизъм отново се усмихна горчиво. — Е, така става, когато се опитваш да направиш услуга на някого. Благодаря, Стив. — Той се отдръпна. — Мога ли вече да си вървя?

Стив се чувстваше объркан и виновен.

— Джон, слушай. Нямаше как да зная…

— Ама, разбира се. Разбира се. Хайде да не говорим за това. Става ли? Просто отсега нататък стой настрана от мен. Ти си наистина опасен, Брикман.

— Да, добре, добре. Кажи ми само едно. Какво направиха на Роз?

Чизъм се засмя.

— Е, не са й окачили медал! Не знам какво се е случило с нея. Не и със сигурност във всеки случай. Но чух, че май са я изхвърлили.

— От вътрешния щат? О, Кристофър! Не трябваше да се срещам с нея! — Той погледна разгневено Чизъм. — Ти го предложи! Ти…

— Виж, стига глупости! — прекъсна го Чизъм. — Имам си достатъчно проблеми! Просто ме остави на мира! — И блъсна Стив настрана.

Стив не направи опит да го задържи, но извика след него:

— Какво ще й направят?!

Чизъм се обърна и махна пренебрежително с ръка.

— На кого му пука? По-добре започни да се безпокоиш какво ще стане с теб! — И зави зад ъгъла.

Дан Довър и Тай Морисън излязоха в коридора и Дан попита:

— Какво му става на този?

Стив вдигна рамене.

— Познавам го от горе. Свален е тук за дванадесет или петнадесет години за нещо, което направи за мен.

Довър стисна Тай Морисън за рамото.