Читать «Замъкът на лорд Валънтайн» онлайн - страница 139

Валънтайн усети студена тръпка, която не се дължеше на утринната мъгла.

— И аз сънувах нещо подобно — рече той.

— В съня си чух и друго — продължи Слийт. — Че ние също сме застрашени, може би не от жертвоприношение, но все пак от някаква опасност. И ако спасим чуждоземеца, той ще ни помогне да се измъкнем благополучно, ала оставим ли го да умре, не ще напуснем живи страната на пиуриварите. Валънтайн, знаеш, че се страхувам от тия преобразяващи се, но този сън е нещо ново. Той ми се яви с яснотата на послание. Не бива да се отминава като още една проява на страховете на глупавия Слийт.

— Какво възнамеряваш да направиш?

— Да спася чуждоземеца.

Валънтайн каза тревожно:

— Ами ако наистина е престъпник? С какво право се месим в пиуриварското правосъдие?

— С правото на посланието — отвърна Слийт. — Нима ония горски братя също са престъпници? Аз видях как и те влизат във фонтана. Ние сме сред диваци, Валънтайн.

— Не са диваци, не. Просто необикновени хора, чиито обичаи се различават от обичаите на Маджипур.

— Аз съм решил да освободя синьокожия. Ако ти не ми помогнеш, тогава сам.

— Веднага ли?

— Какво по-подходящо време? — попита Слийт. — Още е тъмно. Тихо. Аз ще отворя клетката; той ще изчезне в джунглата.

— Мислиш, че никой не пази клетката? Не, Слийт. Почакай. Това е неразумно. Ще изложиш на опасност всички ни, ако действаш веднага. Нека се опитам да науча нещо повече за този пленник, защо е затворен в клетка и какво възнамеряват да правят с него. Ако наистина искат да го принесат в жертва, това ще стане в някоя връхна точка на празненствата. Имаме време.

— Посланието вече ме е овладяло — рече Слийт.

— И аз имах сън, подобен на твоя.

— Но не и послание.

— Вярно, не беше послание. Но достатъчно, за да се убедя, че в съня ти има истина. Аз ще ти помогна, Слийт. Но не веднага. Сега не е подходящ момент за такава работа.

Слийт изглеждаше неспокоен. Като че ли мислено беше вече на път към мястото с клетките и съпротивата на Валънтайн разваляше плановете му.

— Слийт!

— Какво?

— Послушай ме. Моментът не е подходящ. Има време.

Валънтайн гледаше втренчено жонгльора. Слийт му отвърна за миг със същия втренчен поглед; после решителността му внезапно рухна и той сведе очи.

— Добре, милорд — изрече тихо той.

През деня Валънтайн се опита да се осведоми за затворника, но със слаб успех. Клетките, в единайсет от които се намираха горски братя, а в дванадесетата — чуждоземецът, сега бяха преместени на площада срещу Служебния дом, струпани една върху друга на четири реда, като клетката на чуждоземеца стоеше отделно, високо над земята. Пазеха ги пиуривари, въоръжени с къси саби.