Чудноватият дом

Описание

Книга «Чудноватият дом» автора Агата Кристи оценена читателями портала DeepBIGLib.com на 0 из 5 баллов на основании 0 оценок, содержит 107 страниц, которые вы можете читать онлайн бесплатно.

Леонидис са едно голямо, щастливо семейство. Живеят охолно в огромна къща с фронтони, разположена в изискано предградие на Лондон. Но едва след смъртта на Аристид Леонидис отриват, че сред тях има убиец.

Агата Кристи е родена в Торки. Първият й роман — „Загадката в Стайлз“ е написан към края на Първата световна война, в която тя участва като медицинска сестра. В него тя създава Поаро, малкия детектив белгиец с яйцевидна глава, страстен привърженик на реда, както и на „сивите клетки“, който става един от най-популярните детективи след Шерлок Холмс. Романът е публикуван през 1920 година.

След като е писала средно по една книга на година, през 1926 Агата Кристи създава своя шедьовър „Убийството на Роджър Акройд“. Това е първото й произведение, публикувано от Колинс, и поставя началото на едно сътрудничество между автор и издател, което продължава 50 години и дава живот на 70 книги. „Убийството на Роджър Акройд“ е и първият роман на писателката, който е поставен в театъра със заглавието „Алиби“ и се играе с голям успех в Уест Енд.

През 1971 г. Агата Кристи получава благородническа титла. Последните й два издадени романа са „Завесата: Последният случай на Поаро“ — през 1975 г., и „Прикрито убийство“ — през 1976 г., в който отново се срещаме с мис Марпъл, милата стара дама от Сейнт Мери Мийд. И двата романа имат невероятен успех. Агата Кристи пише и популярна литература, включително и една автобиография и прекрасната книга „Ела и ми кажи как живееш“, която разказва за експедициите, на които е била със своя съпруг, археолога сър Макс Малоун.

„Чудноватият дом“ е една от най-любимите ми творби. Отлагах написването й с години, обмислях и я усъвършенствах. Създаването й за мен бе чиста наслада. Често се замислям дали читателят усеща кога дадена книга е плод на усилена работа, или е била писана с удоволствие. Много пъти са ми казвали: „Колко ли ви било приятно да я напишете!“. И то за книга, която определено не се е получава така, както ми се е искало, чиито герои са суховати, сюжетът е излишно заплетен, а диалогът — претрупан.