Читать «Хладна кожа» онлайн - страница 85

Това, което ме изненадваше у Батис, не бяха аргументите, а отношението. Логично бе да вземем предпазни мерки. Бяхме убили стотици. Не можехме да очакваме едно бяло знаме да разреши изведнъж всички проблеми. Но Батис като че ли погребваше всякакви преговори. Не искаше да чуе и дума по въпроса.

През останалата част от нощта не се случи нищо. През отвора на вратата видях няколко, съвсем малко, които избягваха прожектора. Там горе Батис стреляше побеснял и ги ругаеше на своя германски диалект. Беше много нервен. Летяха сигнални ракети, виолетови на цвят, съвършено ненужни. За какво можеха да му послужат тези фойерверки?

Постепенно се вглъби в себе си. Избягваше всякакъв контакт с мен. Когато вечер се налагаше двамата заедно да сме на пост, говореше, без да казва нищо. Говореше и говореше, както никога преди. По този начин насищаше обстановката с празни приказки, говореше, за да задуши разговора, избягваше единствената тема, която трябваше да обсъдим. Аз се стремях да упражня всичката възможна търпимост. Исках да вярвам, че рано или късно ще отстъпи.

Тъй като изобщо не можех да разчитам на помощта му, реших сам да предприема една инициатива. Щях да се радвам да участва. Но беше невъзможно да го привлека на своя страна. Най-голямата ирония бе, че самият Каф беше подсказал идеята. По време на спора спомена безумната възможност да предадем пушките си на индов. Точно това и направих. Предпазливо, разбира се. Отдавна за старата пушка на Батис нямаше муниции и поради това ни беше напълно безполезна. Един толкова практичен индивид като него не би тъгувал за безполезно оръжие.

Отправих се към плажа, където за първи път стъпих на острова. Знаех, че те често използват това място като отправна точка, когато излизаха от океана. Там забих пушката здраво в пясъка откъм приклада. Заобиколих я с кръг от големи загладени камъни — просто съоръжение, което разкриваше моите намерения. Може би ще разберат знака. Във всеки случай нямаше какво да губим.

* * *

Изнизаха се три дни и в интерес на истината трябва да се каже, че Батис не заставаше между Анерис и мен. Вярвам, че постъпваше така поради сложни причини. Той не умееше да се справя с важни дилеми. Естествено, подозираше нещо за отношенията ми с нея. Но подозренията му бяха много по-мъгляви, отколкото би могло да се очаква при създалите се обстоятелства.

Мъжете, отдадени на морето, са колкото груби, толкова и практични. От нашето съжителство и поради простия факт, че бях прочел повече книги от него, той заключаваше, че съм нещо като библиотекар не на мястото си. Явно единствената разлика между нас се състоеше в това, че в моята биография бе влязъл един много специален наставник, нищо повече. Но Батис споделяше това разпространено схващане, според което книгите са нещо като средство против плътските изкушения, и поради това беше убеден, че нашите влечения нямат пресечна точка.