Читать «Хладна кожа» онлайн - страница 82

Ако извън фара понасяше тялото ми, вътре го превръщаше в призрак. Избягваше ме. Беше безполезно да се опитвам да привлека вниманието й. Имаше един допълнителен фактор: самият Каф. Когато той присъстваше, ставаше още по-необщителна, ако това беше възможно. Исках да се опитам да мисля за нея като за особено същество, подложено на специална тирания. Но щом се озовеше във фара, сред пушките и господаря си, отново се превръщаше в идиотка, смесица от послушно куче и саможива котка. И всичко онова, което ми се струваше, че съм видял, се превръщаше в мираж.

Тези дни вече не знаех къде е истината. Може би единствено се стремях да представя по-достойно влечението си. Може би исках да я издигна до моето равнище от страх да не би смъртта да ме сполети в диво състояние. От друга страна, аз се бях отказал от света и от всички човеци. И макар да ми изглеждаше невероятно, вътре в мен си пробиваше път мисълта, че, без да подозирам, тя е убежището, което бях търсил след бягството от Европа. Само когато я гледах, само когато я докосвах, само в тези мигове не съществуваха жестокостите на фара. И можах да установя, изумен от себе си, че не ме интересува нито дали е повече или по-малко като нас, човеците, дали е повече или по-малко жена. Лъжа е, че добрият Бог е отделил седмия ден за почивка. На седмия ден е създал нея и я е скрил от нас под вълните.

Както и да е, моите действия ставаха независими от мислите ми. Сега полагах извънмерни усилия, за да я обладая далеч от Батис. Веднъж я отведох в гората и после заспахме върху мъха. Този ден станаха очевидни неудобствата на една толкова гротескно тайна любов. И не само това.

Аз съм марионетка без конци, изчерпал съм дори и тези мускули на тялото си, за които не подозирах, че съществуват. Обръщам се в леглото от мъх със съзнание, реещо се из морни светове. Но когато ми се изплъзва една лека прозявка, усещам, че ръката й затваря устата ми и ме принуждава да онемея с решителността на вендуза от плът. Отварям очи. Какво прави?

Чувам отривиста германска песничка. Близо до нас кожените ботуши на Батис газят растителността. Търси дървен материал за ремонта на фара. Когато се появи подходяща жертва, брадвата я посича безмилостно. Опипва всяка находка, възхищава се на силата си и се смее сам. Мога да видя само краката му на четири дървета разстояние. Приближава се още малко и вече под ударите на брадвата върху телата ни се посипва дъжд от стърготини. Тя се държи възхитително спокойно. Нито диша, нито мига и ръката й ме моли да правя като нея. Подчинявам се. Тя има опит: колко ли пъти е трябвало да се маскира, за да не я забележат китове и още хиляди подводни опасности? Батис издава гърлени звуци, нещо като гаргара, изразяваща доволство. Отдалечава се с песен.