Читать «Хеликония. Пролет» онлайн - страница 295

Лейнтал Ей ритна напосоки едно от тях и отиде да види какво става със съгледвача. Той бе ранен, прободен от безмилостното острие на фагор. Скитошерил и Лейнтал Ей му помогнаха да се върне там, където стояха Аоз Рун и прислужницата. Състоянието му бе лошо, раната обилно кървеше. Те безпомощно приклекнаха до него, докато животът се източваше от вените му.

Скитошерил заподготвя сложен религиозен ритуал, но Лейнтал Ей гневно се изправи.

— Трябва да стигнем до Ембрудок колкото е възможно по-скоро, нима не разбираш? Остави тялото и жена си с прислужницата тук. Продължи с мен и Аоз Рун. Нямаме време.

Скитошерил махна с ръка към тялото.

— Дължа му го. Ще отнеме малко време, но трябва да бъде направено по правилата на нашата религия.

— Косматковците може да се върнат. Те не се плашат лесно, а ние едва ли можем отново да се надяваме на щастливата съдба. Ще продължа с Аоз Рун.

— Добре се справи, варварино. Продължи пътя си. Може би отново ще се срещнем.

Преди да тръгне, Лейнтал Ей погледна назад и каза:

— Съжалявам за жена ти.

Когато раджабаралите експлодираха, Аоз Рун запази достатъчно присъствие на духа, за да задържи за юздите двете йелки. Останалите се разбягаха от страх.

— Можеш ли да яздиш?

— Да, мога. Помогни ми, Лейнтал Ей. Ще се съвзема. Като научиш езика на фагорите, започваш да виждаш нещата по-различно. Ще се съвзема.

— Качвай се и да тръгваме. Боя се, че ще закъснеем и няма да можем да предупредим Ембрудок.

Пришпориха йелките и препуснаха един след друг, оставяйки зад гърба си сенчестата горичка, където сиводрехият сиборналец бе коленичил и се молеше.

Двете йелки упорито напредваха с протегнати шии и с празен поглед, вперен напред. Когато изпражненията им паднаха на земята, бръмбарите излязоха от дупките си и затъркаляха съкровищата към подземните си складове, така те посадиха семената на бъдещите гори.

Нямаше видимост, тъй като равнината бе осеяна с хребети. Пейзажът бе изпъстрен с каменни стълбове на стотици години, чиито кръгли знаци бяха изтъркани от времето и разрушителните лишеи. Лейнтал Ей препускаше напред, нащрек за евентуална беда, обръщаше се и викаше на Аоз Рун да не изостава.

Равнината гъмжеше от групи бежанци, които се движеха във всички посоки, ала той ги заобикаляше колкото бе възможно по-отдалеч. Двамата преминаха покрай трупове, от които бяха останали само кости и парцали от облеклата им. Наоколо бяха накацали затлъстели птици, а веднъж зърнаха и прокрадващо се саблено езиче.

Зад гърбовете им от север и от изток се издигна студен фронт и ги наметна като с шал. Там, където небето бе ясно, Фрейър и Баталикс се бяха вкопчили един в друг. Йелките преминаха Рибното езеро, където се издигаше каменна пирамида в чест на чудото, извършено от Шей Тал преди много зими в несъществуващите вече води. Тъкмо когато се заизкачваха по един висок хребет, се появи вятър. Започна да притъмнява.