Читать «Хеликония. Пролет» онлайн - страница 293

Именно поради факта, че фагорските войски бяха разпръснати, за бежанците бе все още възможно да преминат през скупчените стада и племена и необезпокоявани да побързат натам, откъдето бяха дошли фагорите. Обикновено групите бежанци се водеха от мадиси, чувствителни към въздушните октави, които тромавите зверове под знамето на Хр-Брал Ипрт избягваха по пътя си. По този начин се придвижваше и чаталобрадатият Рейнил Лейн, който мушкаше пред себе си плах мадис. Премина близо покрай самия кзан, ала онзи, неподвижен, не трепна дори, не прояви никакъв интерес към тях.

Младият кзан стоеше срещу разранените хълбоци на Рук-Грл и в душата си общуваше с мъртвите мумии на баща си и прадядо си, вслуша се още веднъж в техните съвети и нареждания. Зад него стоеше генералът му, а зад генерала — двете му оцелели гилоти. Рядко обслужваше гилотите си, ала ако всичко минеше благополучно, отново щеше да дойде време да им отделя повече внимание. Първо трябваше да открие двете въздушни октави — на смъртта и на победата. Ако поемеше по октавата на победата, походът му щеше да бъде триумфиращ.

Той чакаше неподвижен и от време на време изстрелваше белия си език нагоре към ноздрите под черния мъх на зурлата си. Знамението щеше да се появи в небето, въздушните октави щяха да концентрират силата си и той заедно с онези, които командваше, щяха да се втурнат напред и да изпепелят проклетия древен град, наречен навремето Хрм-Брд Идок.

Лейнтал Ей и сиборналският съгледвач стояха с извадени мечове на древното бойно поле, където хора и фагори се бяха сблъсквали по-често отколкото можеше да се предположи. Двамата стояха и чакаха да посрещнат с мечовете си първите фагори, изкачили възвишението. Зад тях тътенът на раджабаралите ехтеше като гръм. Аоз Рун и прислужницата приклекнаха до един от тях и покорно зачакаха да видят какво ще стане. Скитошерил нежно постави на земята вкочаненото тяло на жена си, с любов засенчи лицето й от блясъка на двойното слънце, което приближаваше зенита си. После изтича и се присъедини към двамата си другари, като пътьом извади меча си.

Изкачването разбърка редиците на фагорите и най-бързият се появи най-напред. Когато главата и раменете на водача изникнаха иззад върха, Лейнтал Ей се втурна напред. Единствената им надежда бе да ги убиват един по един — бе преброил трийсет и пет или дори повече диваци, след което се отказа да пресмята безнадеждно големия им брой.

Ръката на фагора се издигна във въздуха за удар. Бе под неудобен за човешкото същество ъгъл, ала Лейнтал Ей се мушна под острието на копието, което вече бе безполезно, и промуши фагора с протегната ръка. Лакътят му отскочи, защото острието удари в ребро. Когато от раната бликна жълта кръв, си спомни старата ловджийска приказка, че червата на ансипиталите се намирали над белите им дробове. Той го бе доказал, когато бе одрал мъртвия фагор, за да се увие в кожата му и да измами кайдото.