Читать «Хеликония. Пролет» онлайн - страница 29

— Добре, момче, ако държиш на своето, добре. Само не казвай, че не съм те предупреждавал…

Въпреки грубия тон на мъжа Юли бе развълнуван, че проявява загриженост. А Кайле съобщи новината за намеренията на Юли на жена си. Когато вечерта момчето се върна в малката си вълнообразна стая, Туска се появи на прага.

— Свещениците могат да ходят навсякъде. Ако те посветят, ти ще управляваш тук. Ще влизаш и ще излизаш от Холис.

— Предполагам.

— В такъв случай ще можеш да разбереш какво е станало с Юзилк. Опитай се заради мен. Кажи му, че още мисля за него. Ела да ми кажеш, ако научиш нещо за него.

Тя постави ръка на рамото му. Той й се усмихна.

— Много си мила, Туска. Нима твоите въстаници, които искат да свалят властниците на Пановал, нямат никакви новини за сина ти?

Тя се изплаши.

— Юли, когато станеш свещеник, ще се промениш съвсем. Затова няма да говоря повече, защото се страхувам да не навредя на семейството си.

Той сведе поглед.

— Ако някога ви навредя, Акха ще ме накаже.

Следващия път, когато се показа пред свещеника, там присъстваше и един войник — стоеше зад Сатаал в мрачината с фагорна каишка. Свещеникът попита Юли дали би дал всичко, което притежава, за да последва пътя на Акха. Младежът отговори, че би го направил.

— Тогава да бъде.

Свещеникът плесна с ръце и войникът се отдалечи. В този миг Юли осъзна, че е загубил всичките си притежания, колкото и малко да бяха; всичко, с изключение на дрехите на гърба му и ножа, който майка му бе гравирала, щеше да бъде отнето от военните. Без да продума повече, Сатаал се обърна, повика го с пръст и тръгна към Пазара. Юли не можеше да направи нищо друго, освен да го последва, а сърцето му щеше да се пръсне.

Когато стигнаха до дървения мост, свързващ бреговете на бездната, в чието дъно Вак подскачаше и се пенеше, Юли се обърна, погледна отвъд търговците и клиентите, чак към далечната арка на входа и улови блясъка на снега.

Неизвестно по каква причина той си помисли за Искадор, момичето с тъмните развети коси. После с бърза крачка последва своя свещеник.

Изкачваха се по терасите на боготвореното място, където хората се блъскаха, за да оставят подаръците си в краката на Акха. Отзад имаше разноцветни паравани. Сатаал се промъкна покрай тях и тръгна по стесняващ се коридор нагоре по леко наклонени стъпала. Много бързо наоколо притъмня още повече и те завиха покрай един ъгъл. Издрънча звънец. Юли се стресна, понеже беше напрегнат. Стигнаха до Холис по-бързо, отколкото бе предполагал.

За пръв път, откакто беше в многолюдния Пановал, наоколо не се виждаше жива душа. Стъпките им кънтяха в тишината. Юли не виждаше нищо; свещеникът пред него бе само едно усещане, тъмна сянка, нищо, тъмнина в тъмнината. Не смееше да спре или да извика — от него сега се изискваше сляпо подчинение и той трябваше да приема всичко като изпитание на желанието му. Акха обичаше тъмнината на преизподнята, той също трябваше да я обича. И все пак липсата на каквото и да било, празнотата, набиваща се в сетивата му само като шепот, го плашеше.

Вървяха цяла вечност навътре в земята. Така му се стори.