Читать «Хеликония. Пролет» онлайн - страница 286

— Не можеш да говориш от негово име, докато него го няма.

— Мога и го правя.

— Значи не казваш истината.

Останалите, за които тази кавга не означаваше нищо, пък и малко ги бе грижа за Аоз Рун, също завикаха и се заоплакваха на висок глас. Някой хвърли презрял плод. Охраната разблъска тълпата, ала без успех.

Датка пребледня. Вдигна юмрук над главата си от силно вълнение.

— Много добре, негодници такива. Ще ви кажа публично онова, което винаги е било скрито от вас. Не се страхувам. Имате много високо мнение за Аоз Рун, обожавате го, но аз ще ви кажа какъв човек беше той. Убиец. Още по-лошо — той бе двоен убиец.

Сред хората се възцари тишина, всички лица се обърнаха към него, сляха се ведно и заприличаха на облак от плът.

Датка трепереше, осъзнал какво бе казал.

— Как според вас Аоз Рун взе властта? Чрез убийство, кърваво убийство, извършено през нощта. Тук има хора, които си спомнят Накри и Клилс, синовете на стария Дресил. Те управляваха, когато Ембрудок беше просто ферма. През една тъмна нощ Аоз Рун — тогава младеж — хвърли двамата братя от върха на голямата кула, както си бяха пийнали. Гнусно двойно убийство. А кой бе свидетел, кой видя всичко това? Аз бях там, както и тя, рождената му дъщеря.

Той обвиняващо посочи към тънката фигура на Ойре, която ужасена се бе вкопчила в Дол.

— Той е луд! — извика едно момче в края на тълпата. — Датка е луд!

Хората се разбягаха. Настъпи общо объркване, а в единия край на тълпата започна бой.

Рейнил Лейън се опита да събере хората около властното си бледолико присъствие, и викна с мощен глас:

— Подкрепете ни, за да ви подкрепим и ние! Ще защитаваме Олдорандо.

През всичкото време Фаралин Фърд стоеше на естрадата със завързани отзад ръце, строго охраняван. Разбра, че звездният му миг е настъпил.

— Изхвърлете Датка! — извика той. — Аоз Рун никога не го е одобрявал. Няма да го одобрим и ние.

Датка се извърна с бързото движение на ловец и измъкна камата си. Нахвърли се върху адютанта. Пронизителен писък на Фарейл Мъск някъде от тълпата в същото време, когато няколко гласа подеха призива.

— Изхвърлете Датка!

Хората замлъкнаха тутакси, онемели от внезапното действие на Датка. В тишината и въздуха се разнасяше дим от кладата. Никой не помръдваше. Датка стоеше сковано с гръб към публиката. За миг Фаралин Фърд също замря. После отхвърли глава назад и издаде задавен вик. От устата му бликна кръв. Отпусна се и охраната го остави да се строполи в краката на Датка.

Последва бъркотия. Кръвта предизвика виковете от тълпата.

— Глупак такъв! Ще ни убият — викна Рейнил Лейън.

Той се втурна към задната част на естрадата и скочи долу. Преди някой да успее да го спре, мушна се в една пресечка.

Охраната се разтича, без да обръща внимание на заповедите на Датка, а хората сгъстиха редици към платформата. Фарейл Мъск крещеше, че Датка трябва да бъде арестуван. Като видя, че всичко е свършено, той също скочи от платформата и хукна да бяга.

В края на тълпата до павилионите край реката момченцата подскачаха и пляскаха с ръце от възторг. Тълпата се развълнува и откри, че вълненията са по-животворни от смъртта.