Читать «Хеликония. Пролет» онлайн - страница 283

— Какво искаш да кажеш?

— Много е просто. Трябва да си дочул слуховете. Към нас се приближава огромна армия фагори. Върви да говориш с хората, които преминават покрай града. Бедата е, че Тант Ейн и Фаралин Фърд няма да могат да ни защитят, тъй като твърде много се грижат за собствените си интереси. Те са твоите врагове, не аз. Ако някой силен мъж ги убие и завладее града, той ще може да го спаси. Това е предложението ми.

Той внимателно наблюдаваше Датка и забеляза емоциите, които оживиха лицето му. Окуражаващо му се усмихна с пълното съзнание, че е отвоювал живота си.

— Аз ще ти помогна — повтори той. — Ще застана на твоя страна.

— И аз ще бъда на твоя страна, Датка — вметна Врай.

Той й хвърли един от своите мрачни бляскави погледи.

— Ти никога няма да бъдеш на моя страна. Дори да завладея целия Ембрудок за теб.

Фаралин Фърд и Тант Ейн си пиеха в „Двойната халба“. С тях бяха жени, приятели и подлизурковци, които също се наслаждаваха на приятната вечер.

„Двойната халба“ бе едно от малкото места, където все още можеше да се чуе смях. Кръчмата представляваше част от нова административна сграда, в която се помещаваше и монетният двор. За построяването на сградата бе заплатено главно от богатите търговци, някои от които участваха в пиршеството заедно с жените си. Помещението бе подредено с мебели, доскоро неизвестни в Олдорандо — овални маси, дивани, шкафчета, а по стените висяха красиви тъкани килими.

Лееха се вносни напитки, а младо русо момче свиреше на тамбура.

Прозорците бяха затворени, за да не влиза студеният нощен въздух и миризмата на дим от улиците. На масата в средата гореше петролна лампа. Наоколо бяха подредени недокоснати блюда. Един от търговците разказваше протяжна история за убийства, предателства и пътешествия.

Фаралин Фърд носеше коженото си яке разкопчано, а под него се виждаше вълнена риза. Подпрял лакти на масата, разсеяно слушаше историята, а погледът му, бродеше из помещението.

Жената на Тант Ейн, Фарейл Мъск, тихо се разхождаше, уж проверяваше дали робът е затворил кепенците добре. Тя бе далечна роднина и на Тант Ейн, и на Фаралин Фърд, тъй като произхождаше от рода на Господаря Уол Ейн Ден. Макар и да не можеше да се нарече красавица, Фарейл Мъск бе умна и с характер жена, която се нравеше на едни и не се харесваше на други. Носеше свещник със запалена свещ и с една ръка бе заслонила пламъка й да не угасне.

Лицето й сияеше на светлината, очертаваха се странни контури, които й придаваха нещо тайнствено. Тя усети очите на Фаралин Фърд върху себе си, ала не отвърна на погледа му, тъй като познаваше стойността на симулираното безразличие.

Той си мислеше, както много пъти досега, че повече заслужава Фарейл Мъск, отколкото собствената си жена, която му бе скучна. Въпреки опасностите той няколко пъти бе правил любов с нея. Времето не стигаше. След няколко дни всички можеха да умрат, с пиене не ще удави осъзнаването на този факт. Той отново я съблазняваше.

Стана и с твърда крачка излезе от помещението, като й хвърли многозначителен поглед. Дългият разказ навлизаше в един от периодичните вълнуващи моменти, в които се говореше как някаква известна личност се задушила в кожата на собствената си овца. Масата избухна в смях. Някои наблюдателни очи обаче забелязаха, че адютантът изчезна, а след малко, за да спази приличието, бе последван от жената на другаря си.