Читать «Хеликония. Пролет» онлайн - страница 281

Датка не забелязваше нищо. Яздеше автоматично с вторачен пред себе си поглед. Напрежението в града се сливаше със собственото му напрежение. Бе стигнал до точката, от която нататък не можеше да понася нищо. Щеше да убие Рейнил Лейън, ако е необходимо, щеше да убие и Врай и всичко щеше да свърши. Устните му се свиваха, когато в ума си репетираше съкрушителния удар. Хората се отдръпваха от пътя му, защото се бояха, че съсредоточеният му вид предвещава началото на смъртоносната треска.

Знаеше тайното място на Врай, шпионите му редовно го информираха. Помисли си: „Ако управлявах, щях да закрия академията завинаги. Никой не се осмелява да вземе това решение и да го изпълни. Аз щях да го направя. Сега е времето за удар, като се използва извинението, че заразата се разпространява от лекциите, които се провеждат там. Това наистина ще я нарани!“

— Внимавай, братко, внимавай! Моли се заедно с Ползвателите за спасение, вслушай се в думите на Великия Акха на Наба…

Той отмина уличния проповедник. Щеше да прочисти улиците и от тези глупаци, ако управляваше.

Близо до конюшните на улица „Юли“ към него се приближи негов познат, наемник и търговец на животни.

— Е?

— Сега е горе, господарю.

Човекът многозначително вдигна вежди към мансардния прозорец на една дървена сграда с изглед към конюшните. Това бяха главно общежития, в които се намираха жилища или пивници, служещи за прикритие на баровете и вертепите зад тях.

Датка отсечено кимна.

Отмести завесата от мъниста, върху която бяха окачени пресни билки, и влезе в пивницата. В тясното тъмно помещение нямаше клиенти. От стените се зъбеха със суха усмивка ловни трофеи. Собственикът стоеше до щанда със скръстени ръце и се взираше в пространството. Вече подкупен, той само наклони глава, така че двойната му гуша се разстла върху гърдите му — сигнал за Датка да свърши онова, което имаше да върши. Датка го подмина и се заизкачва по стълбите.

Посрещна го воня на конюшни, на зеле и на нещо още по-лошо. Вървеше покрай стената, ала от това дъските не преставаха да скърцат. Спря пред вратата, зад която се чуваха гласове. Тъй като бе неспокоен, Рейнил Лейън залостваше. Датка почука на разкривените дъски.

— Съобщение за теб, господарю — глухо произнесе той. — Спешно, от монетния двор.

Приближи се с ужасна усмивка и чу как резетата се отместват. Още щом вратата се открехна, той я блъсна и се втурна вътре. Рейнил Лейън падна по гръб и закрещя от ужас. При вида на камата той се втурна към прозореца и завика за помощ. Датка го сграбчи за врата и го хвърли обратно на леглото.

— Датка!

Врай седна в леглото и се прикри с чаршафа.