Читать «Хеликония. Пролет» онлайн - страница 280

— Разкъсвам се — рече Врай. Не искаше да я отвлекат от собствените й тревоги. — Нямам спокойствие като преди. Не мога да се позная.

В признанията си Врай не спомена нищо за Датка, а и другите жени избягнаха този въпрос. Любовта й би могла да бъде по-пълноценна, ако не съжаляваше за Датка. Не само защото й бе съвестно за него — той бе обзел всичките й мисли. Боеше се от това, което можеше да се случи, и лесно убеди неспокойния Рейнил Лейън да се срещат тайно на друго място, а не в домовете си. В това тайно място тя и чаталобрадатият й любовник се срещаха всеки ден, докато градът чакаше изтръпнал пред болестта, а през отворения прозорец нахлуваше тропотът на оседлани животни.

Рейнил Лейън пожела да затвори прозореца, ала тя не искаше.

— Животните могат да ни заразят — протестираше той. — Да изчезнем оттук, кошуто моя, да напуснем града. Да избягаме от напастта и от всичко, което ни тревожи.

— Как ще оцелеем? Тук е мястото ни. Тук, в този град, един до друг в обятията си.

Той неловко й се усмихна.

— Ами ако се заразим един друг?

Тя се хвърли отново в леглото с щръкнали гърди.

— Тогава ще умрем един до друг, ще умрем, докато се любим! Дръж се, Рейнил Лейън, вземай пример от мен. Раздай се целия — още и още!

Тя потърка окосмените му слабини с ръка и прехвърли крак зад гърба му.

— Ах, ти, ненаситно прасе! — възкликна с обич той и се търкулна до нея, като притисна тялото й със своето.

Датка седеше на ръба на леглото, захлупил глава в шепите си. Тъй като той мълчеше, момичето в леглото също не проговаряше. Извърна лице от него и сви колене до гърдите си.

Едва когато Датка стана и започна да се облича с бързината на човек, който е взел някакво решение, тя произнесе глухо:

— Нали знаеш, че не съм заразена?

Той й хвърли горчив поглед, ала не каза нищо. Продължи да се облича бързо.

Тя извърна глава и отметна дългата коса от лицето си.

— Тогава какво има, Датка?

— Нищо.

— Не се държиш като мъж.

Той нахлузи ботушите си с такъв вид, сякаш се интересуваше повече от тях, отколкото от нея.

— Проклета да си, жено, не те желая. Ти не си жената, която искам. Набий си го в главата и се измитай оттук.

От вградения в стената шкаф измъкна меч, красиво произведение на изкусен майстор. Блясъкът му контрастираше с разядените от червеи вратички на шкафа. Напъха го в пояса си. Тя му викна да попита къде отива. Той повече не й обърна внимание, затръшна вратата след себе си и затрополи надолу по стълбите.

Не бе пропилял напразно последните няколко тъжни седмици, откакто Лейнтал Ей замина: откри, че Врай го бе предала. Използва голяма част от времето да организира съдействието на младите в Олдорандо, които биха го подкрепили. Свърза се и с чужденците, които недоволстваха от ограниченията, наложени им в Олдорандо и симпатизираха на онези — а те не бяха малко, — чийто живот бе разбит от непосилната работа след въвеждане на паричните отношения в града. Майсторът на монетния двор Рейнил Лейън често бе обект на неговите критики.

Когато излезе на улицата, яхнал хокснито си, всичко тънеше в тишина, страничните улички бяха пусти с изключение на охраната, на която плащаше, за да пази на вратата. Хората бяха отишли на пазар поради необходимост да посрещнат всекидневните си нужди. Малката аптека с внушително подредените си бурканчета развиваше добра търговия. Все още се срещаха търговци с пъстри сергии и пъстри облекла. Ала имаше и хора с товари на гърбовете, които напускаха града, преди да стане по-лошо.