Читать «Хеликония. Пролет» онлайн - страница 28

— Как прие вярата? В наши дни лъжите се множат като мухи.

— Погледнах лицето на Акха. За пръв път го видях ясно. Душата ми се разтвори.

— Още един лъжепророк бе арестуван онзи ден.

Юли се удари в гърдите.

— Онова, което чувствам вътре в себе си, не е лъжа, отче.

— Не е толкова лесно — каза свещеникът.

— О, много е лесно — сега всичко ще бъде много лесно!

И той падна в краката на отеца, като плачеше от възторг.

— Нищо не е толкова лесно.

— Учителю, дължа ти всичко. Помогни ми. Искам да стана свещеник, да бъда като теб.

През следващите няколко дни той бродеше из коридорите и убежищата и виждаше все нови и нови неща. Не усещаше повече ръката на мрака, обвила сърцето му под земята. Живееше в облагодетелстван район, защитен от всички жестоки сили, превърнали го в дивак. Чак сега забеляза колко гостоприемен е сумракът.

Видя и колко красив е Пановал, навсякъде, във всички свои кътчета. По време на дългото си пребиваване тук художници украсяваха пещерите. Цели стени бяха покрити с рисунки и гравюри, много от тях илюстрираха живота на Акха и великите битки, които е водил, когато повечето човеци са вярвали в силата му. Върху картините, поизбелели от годините, бяха нарисувани нови. Художниците все още работеха, често опасно увиснали на стигащо до покрива скеле, напомнящо скелета на митично дълговрато животно.

— Какво става с теб, Юли? Вече не идваш — попита го Кайле.

— Ще ставам свещеник. Окончателно реших.

— Никога няма да ти разрешат — нали идваш от външния свят?

— Моят свещеник разговаря с властите.

Кайле подръпна меланхоличния си нос, ръката му бавно продължи надолу, подръпна мустака си, като в същото време замислено наблюдаваше Юли. Очите на момчето вече се бяха приспособили към полумрака до такава степен, че забелязваше съвсем ясно всеки нюанс в изражението на лицето на приятеля си. Кайле мълчаливо мина в задната част на магазинчето си и Юли го последва.

Сграбчвайки отново мустака си, сякаш търсеше безопасност там, Кайле постави другата си ръка върху рамото на Юли.

— Ти си добро момче. Напомняш ми за Юзилк, но той никога нямаше да се залови с това… Чуй ме: Пановал не е онова, което беше в детството ми, когато тичах бос из пазарите. Не знам какво стана, но няма повече покой. Според мен всички думи за промяна са чисти глупости. Знаят го дори свещениците, а лудите само повтарят — промяна, та промяна. Та ти казвам, остави всичко да върви по пътя си. Разбираш ли ме?

— Да, разбирам те.

— Добре тогава. Може би си мислиш, че когато станеш свещеник, ще ти бъде лесно? Може би. Но не ти го препоръчвам засега. Не е толкова… толкова безопасно, колкото беше. Следиш ли мисълта ми? Започват да нервничат. Чувам, че в Холис често екзекутират свещеници-еретици. По-добре е да стоиш тук, около мен, да бъдеш полезен. Разбираш ли? Говоря ти за твое добро.

Юли заби поглед в утъпканата земя.

— Не мога да ти обясня как се чувствам, Кайле. Някак обнадежден… Мисля, че нещата трябва да се променят. Самият аз искам да се променя, макар да не знам по какъв начин.

Кайле въздъхна и сне ръка от рамото на Юли.