Читать «Хеликония. Пролет» онлайн - страница 278

Съгледвачът и Аоз Рун пазеха тила и едва се различаваха в сумрака. Господарят яздеше с наведена глава, изглеждаше безжизнен и сломен. След тях беше само слугинята с натоварената йелка. Точно зад Лейнтал Ей яздеха Скитошерил и жена му. Лицата им бяха скрити в сивите качулки. Очите му потърсиха бледото й лице. Сините й очи блестяха, ала някакъв замръзнал израз в тях го плашеше. Дали смъртта вече не лазеше към тях?

Той пак срита бавната йелка и забърза към очакващите го опасности.

XV

Смрадта на изгоряло

Над Олдорандо цареше тишина. По улиците имаше малко хора. Повечето от тях носеха някаква билка близо до лицето си, някои я бяха прикрепили с маска, обхващаща носа и устата. Билките се ползваха с най-добро име. Те пропъждаха болестта, мухите и вонята на уличните огньове.

Високо над къщите двамата небесни стражи, на косъм разстояние едни от друг, блестяха надолу като две очи. Под керемидите и плочите населението чакаше. Всичко, което бе свързано с организацията, бе направено. Оставаше им само да чакат.

Вирусът скиташе от единия край на града до другия. Една седмица имаше повече смъртни случаи в южния квартал, така наречения Паук, а останалата част от града дишаше по-свободно. После районът отвъд Ворал търпеше наказанието за облекчение на останалите. С лед някой и друг ден заразата като гръм поразяваше и тях и по улиците се разнасяше скръбен плач, дори от домовете, където се беше чул съвсем наскоро.

Тант Ейн и Фаралин Фърд, заедно с Рейнил Лейън, майстор на монетния двор, и Датка, Господарят на Западната степ, бяха образували комитет по треската. Негови членове бяха те самите заедно с някои полезни граждани като например Ма Скантиом от лазарета. Подпомогнати от спомагателната организация, сформирана от поклонниците от Пановал, Ползвателите, които останаха в Олдорандо да проповядват срещу неговата неморалност, прокараха закони, за да се справят с опустошенията на треската. Спазването им се съблюдаваше от специални полицейски части.

По всички улици висяха предупреждения, че прикриването на мъртви тела и плячкосването на трупове се наказват по един и същ начин: екзекуция чрез ухапване на фагор — примитивно наказание, което причиняваше нервно потръпване у богатите търговци. Предупрежденията, залепени извън града, че в града вилнее епидемия, бяха адресирани до всички, които се приближаваха. Малцина от бегълците стичащи се от изток, проявяваха неблагоразумието да пренебрегнат предупрежденията: избърсваха потни чела и заобикаляха селището. Съмнително беше обаче, че щяха да бъдат ефикасна защита срещу онези, които се приближаваха с враждебни намерения.