Читать «Хеликония. Пролет» онлайн - страница 275

Чакаха похода на младия фагорски кзан.

Потокът бегълци пред армията му продължаваше да се стича. Сред хората, протогностиците и Другите се втурваше случаен елен. Понякога бегълците вървяха до групи фагори, част от авангарда на армията на Хр-Брал Ипрт. В процесията се забелязваше известна неориентираност, сякаш се движеха слепешката. Походът правеше впечатление повече с многобройността, отколкото с дисциплината си.

На пръв поглед разпръснати, ала ръководени от въздушните си октави, групите фагори изминаваха неизброими акри по дивите територии. Напредваха с бавната си безмилостна скорост, с бавната си неестествена крачка. В бледите им души не проблясваше и искра нетърпение.

Пътят през планини и долини от почти стратосферните висини на Нктрик до равнините на Олдорандо бе три и половина хиляди мили. Подобно на всяка човешка армия, придвижваща се предимно пеша по неравен терен, воините рядко изминаваха повече от единайсет мили на ден.

Рядко вървяха повече от един ден на всеки двайсет. По-голямата част от времето се изразходваше за обичайните занимания на огромните армии: хранене и почивка.

За да си осигурят прехраната, бяха обсадили няколко планински града край пътя си, сляха се със скалите и чукарите и чакаха синовете на Фрейър вътре в градовете да отворят вратите и да сложат оръжие. Срещаха номадски племена на път да се превърнат в човеци, които още не познаваха силата на семената и бяха обречени на скитнически живот. Преследваха ги по опасни стръмни пътеки, за да се снабдят с няколко глави изпосталели аранги за рядката гозба. Отначало ги задържаше снегът, а към края, и то много по-сериозно — обилните наводнения, които се изливаха към по-долните земи от хълбоците на Нктрик.

Воините също се разболяваха, страдаха от злополуки, дезертираха и биваха нападани от племената, през чиито територии преминаваха.

Според съвременния календар бе Въздушният обрат 446. В първичните умове на ансипиталната раса това бе също така Лето 367 след Малкия апотеоз на Великата година 5 634 000 от катастрофата. От онзи ден, когато за пръв път над скалите на родния ледник прозвуча тръбата, направена от стънджбегски рог, бяха изминали тринайсет въздушни обрата. Баталикс и притъмнелият Фрейър висяха ниско в западната половина на небесния свод, близо един до друг, и осветяваха похода през последната му фаза.

В сравнение с по-високите земи на Мордриат, който бяха вече пресекли, теренът бе мек като женски скут и не предполагаше наличието на толкова дивашки сили. Ала бе изровен. Вярно, че бе обрасъл с дървета, чиито отровно зелени листа протягаха върховете си хоризонтално, сякаш притиснати от невидими въздушни октави, но листакът не можеше да прикрие богатата геоложка анатомия, изровена от вековете, когато царуваше мразът. Това бе земя, способна да подкрепя неуморимата душа на живота независимо от формата й. Тя представляваше неподправеният ръкопис на великата история на Утра. Гъстите редици на армията фагори бяха автохтонна демонстрация на това място.