Читать «Хеликония. Пролет» онлайн - страница 25

Юли държеше устата си затворена. Беше извън силите му да заяви на свещеника, че не желае особеното внимание на Акха: новият живот, който бе започнал в Пановал бе едно просветление.

Дните спокойно отминаваха един след друг. На Юли му правеше огромно впечатление неизменното търпение на Сатаал и вече не мразеше толкова много инструктажите му. Дори без компанията на свещеника той мислеше за тях. Учението бе ново и изненадващо вълнуващо. Сатаал му бе казал, че някои свещеници, които постят, могат да общуват с мъртвите, дори с личности от историята; Юли никога не бе чувал за подобни неща, но преди да ги нарече глупости, се поколеба.

Тръгна да броди сам из покрайнините на града и гъстата тъмнина му напомни нещо познато. Вслушваше се в разговорите на хората, които често обменяха мисли за вярата, в ораторите, които разказваха истории по ъглите на улиците и често ги преплитаха с религията.

Тя бе романтика на тъмнината, както и ужас за хората от Преградните планини, които пъдеха зли духове с тамтамите на племето. Малко по-късно Юли започна да схваща от разговорите за религията ядрото на истината, а не просто безсмислици; трябваше да има някакво обяснение защо хората се раждат и умират. Само диваците нямаха нужда от обяснения.

Чувстваше се също както когато откриеше животинска следа в снега.

Веднъж попадна във вонящата част на Прейн, където изсипваха сметта в канавки, засадени с нощни култури. Тук хората бяха груби, както се казваше в поговорката. Един мъж с късо подстригана, свободно развята коса — значи нито свещеник, нито разказвач, изтича и скочи върху количката, с която караха мръсотиите.

— Приятели — викна той, застанал пред тях. — Ще ме чуете ли за минута? Спрете да работите и чуйте какво ще ви кажа. Не говоря от свое име, а от името на Великия Акха, чийто дух се движи вътре в мен. Трябва да говоря от негово име, макар че така животът ми ще бъде застрашен, защото свещениците изопачават думите му, използвайки ги за своите собствени цели.

Хората спряха и наостриха уши. Двамина се опитаха да се пошегуват, ала останалите се заслушаха с подчертан интерес, включително и Юли.

— Приятели, свещениците твърдят, че трябва да се жертваме в името на Акха, защото само тогава той ще ни пази в огромното сърце на своята планина. А аз твърдя, че това е лъжа. Свещениците живеят в охолство и не се интересуват от нашия живот, от страданията на обикновените хора. Чрез моята уста ви говори Акха — трябва да направите нещо повече. Трябва да се почувстваме по-добре. Водим твърде опростен живот — щом си плащаме данъците и се жертваме, за друго нехаем. Само ходим на състезания. Толкова често чувате, че Акха нехае за нас и се интересува единствено от борбата си с Утра. Трябва да го накараме да ни обърне внимание и да бъдем достойни за неговото внимание. Трябва да се променим! Да, да се променим! Свещениците, които живеят толкова лесно, трябва също да се променят…