Читать «Хеликония. Пролет» онлайн - страница 22

Тези легенди се пазеха от гилдията на разказвачите, чиито членове стояха на всяка площадка или чакаха по стъпалата и разказваха фантастични приказки. В този свят на неясна светлина думите служеха за пътеводител.

На Юли не му бе разрешено да проникне в една част на Пановал, която често се споменаваше. Това бе Холис. Дотам можеше да се стигне по галерия и стъпала от Пазара, но мястото беше обградено от милиция. Никой не отиваше доброволно там по виещите се коридори. В Холис живееха милицията, която пазеше закона в Пановал, и свещеничеството, което се грижеше за душите на хората.

Всички тези институции изглеждаха в очите на Юли тъй величествени, че той не можеше да схване несправедливостта им.

Трябваше му малко време, за да разбере всъщност колко изкъсо бяха държани хората. Изобщо не се учудваха на системата, в която бяха родени. Ала Юли, свикнал с откритите пространства и твърде ясните закони за оцеляване, бе удивен от това, че всяко тяхно движение се подчиняваше на някакво правило. И в същото време се чувстваха изключително привилегировани.

С товара си от законно получени кожи Юли смяташе да закупи щанд до магазинчето на Кайле и да завърти търговия. Откри, че съществуват множество подзакони, които забраняват нещо толкова обикновено. Не можеше да търгува, ако не притежава щанд, освен ако няма специално разрешително, а за това Юли трябваше да бъде роден като член на гилдията на амбулантните търговци. Освен това беше необходимо да е преминал период на чиракуване, да е получил известна квалификация — нещо като изпит, което можеше да разреши само свещеничеството. Нуждаеше се и от сертификат в две части, издаден от милицията, заедно със застраховка и препоръки. Нито пък имаше право да търгува, ако обитава убежище. Той и сега не можеше да притежава стаята, която Туска бе наела за него, освен ако не е официално признат от милицията. Нямаше възможност да получи и най-елементарната квалификация: вярата в Акха и доказателство за редовното си служене на божеството.

— Много е просто. Най-напред, тъй като си дивак, трябва да отидеш при свещеник.

Това му заяви остролик милиционерски капитан, пред който Юли трябваше да се яви. Срещата се състоя в малка каменна стая, чийто балкон бе на метър-метър и нещо над една от терасите на Пазара, откъдето човек можеше да наблюдава всичко, което става на площада.

Капитанът носеше дълго наметало в черно и бяло над обичайните кожи, които служеха за облекло. На главата си бе сложил бронзов шлем със свещения символ на Акха — два вписани кръга с две радиални линии. Кожените ботуши стигаха до средата на прасците му. Зад него стоеше фагор. Над белите му рунтави вежди около главата му бе завързана лента в черно и бяло.

— Гледай в мен! — изръмжа капитанът.