Читать «Хеликония. Пролет» онлайн - страница 20

Никой не можеше да обясни тази религия на чужденец. Все пак Юли остана с впечатлението, че древното същество, сътворено от камък, възпира силите, вилнеещи във външния свят, и по-специално Утра, който владее небесата и всички злини, идващи оттам. Акха не се интересуваше кой знае колко от хората — те бяха твърде нищожни за неговото внимание. Той имаше нужда само от редовните им подаръци, за да запази силата си в борбата срещу Утра. Съществуваше огромен религиозен съвет, който следеше за изпълнението на желанията на Акха, за да не надвисне катастрофа над общността.

Свещеничеството заедно с милицията управляваше Пановал. Тук нямаше един-единствен владетел, освен самия Акха, за когото всички вярваха, че кръстосва планините с небесното си оръжие и търси Утра и неговите съучастници — червеите.

Това удиви окончателно Юли. Утра бе великият дух, пред който неговите родители, Ейлхо и Онеса, изричаха молитвите си в дни на опасност. Той беше благодетел, носител на светлина. И доколкото момчето си спомняше, те никога не бяха споменавали за Акха.

Разнообразни коридори, преплитащи се и объркани като законите, издадени от свещеничеството, водеха до други кухини, които се свързваха с Пазара. Някои бяха достъпни, други забранени за общността. Хората не обичаха да говорят за забранените райони. Но Юли скоро забеляза, че злосторниците биваха завличани със завързани на гърба им ръце по тъмни стъпала в лъкатушните сенки. Някои отправяха в Холис, други — в наказателната ферма зад Пазара, наречена Туинк.

Не след дълго Юли мина по тесен коридор с издялани стъпала към огромна правилна пещера, наречена Рек. Тук също се издигаше могъща статуя на Акха — на верига около врата му висеше животно, предназначено за участие в състезание. В Рек се организираха бойни игри, изложби, спортни състезания и гладиаторски борби. Стените бяха оцветени в пурпурно и кървавочервено със спираловидни орнаменти. През повечето време пещерата бе почти празна и гласовете кухо ехтяха в пространството. После идваха граждани със специални поклони, доказващи тяхната святост, и оплакваха с виещ глас в бездънната тъмнина. Но когато се провеждаха игрите, в тяхна чест всичко се осветяваше, звучеше музика и пещерата преливаше от хора.

От Пазара се влизаше и в други важни пещери. От източната му страна множество от малки площадки и полуетажи водеха нагоре между виещи се стъпала, прекъсвани от тежки балюстради, към обширна пещера-резиденция, наречена Вак — на името на потока, който минаваше край нея и клокочеше в дълбоката клисура. Арката на входа на резиденцията Вак бе богато гравирана с кръгли фигури, преплетени с пенещи се вълни и звезди, но много от тях бяха разрушени от отдавнашно свличане на покрива.

Вак бе най-старата пещера след Пазара и беше пълна с убежища, както ги наричаха, датиращи от много векове. За човек от външния свят, прекрачил прага й, разглеждайки или по-скоро предполагайки какво би могъл да види, стръмните и объркани тераси на пещерата се губеха в неизвестността. В неясната светлина Вак бе като сън, в който материалното не можеше да се различи от нереалното, и детето на Преградните планини усети как сърцето му се сви. Нужна беше сила като Акха, за да спаси всеки, който пристъпва в такъв многолюден некропол.