Читать «Хеликония. Лято» онлайн - страница 322

— Цинизъм? — тихо повтори Есомбер. — Не мислиш ли, че твоите фагори просто повтарят това, което ти направи с Мирдолаторите? Това, че се възползва от обстоятелствата тогава, не е ли цинизъм? Твоите фагори те направиха крал на Олдорандо.

В погледа на краля имаше нещо, което накара Есомбер да сведе поглед.

— Щом целият двор е унищожен, какво мога да направя аз, освен да чакам, да изпълнявам дълга си и да приема, че Милуа Тал е законната наследница на короната? Мога ли да се радвам на това, Есомбер?

— Очаквам да вървиш в крак с обстоятелствата. Аз също. За каква радост става дума?

Те се отдалечиха, подкрепяйки принцесата, която едва пристъпваше.

След известно време кралят проговори:

— Или тук ще настъпи пълна анархия, или Пановал ще се намеси. Така че независимо дали ни е до радост или до плач, сега имаме възможността да обединим нашите кралства в едно, което да противостои на враговете.

— Пак тези врагове! — простена Милуа Тал към своя низвергнат бог.

Джандол-Анганол се обърна към Есомбер. На лицето му беше изписано учудване и недоверие.

— Самият Ц’сар трябва да е загинал. Ц’сарят…

— Точно така, поради липса на божествена намеса. Но аз имам за тебе и една по-добра новина. Сайрен Стунд може да не остане в историята като един от най-мъдрите монарси, но преди смъртта си се поддаде на един благороден порив. Към това вероятно го е подтикнала майката на твоята нова кралица. Негово величество не можеше да си позволи да обеси сина на зетя си и го освободи преди един-два часа. Нещо като сватбен подарък може би…

— Освободил е Робайдей? — От мрачното изражение на краля след миг нямаше и следа.

Още едно крило на двореца се срути. Високите дървени колони пламтяха като факли. Все повече жители на Олдорандо мълчаливо прииждаха да погледат пожара, уверени, че никога повече няма да станат свидетели на такава гледка. Много от тях в суеверието си смятаха, че е дошъл дълго пророкуваният край на света.

— Видях как хлапакът си тръгна. Див както винаги, даже още по-див. Бих могъл да го сравня само със стрела.

Тежка въздишка се отрони от устните на Джандол-Анганол.

— Горкото момче, защо не е дошло при мен? Аз се надявах, че най-сетне омразата му към мен е изчезнала…

— Той сега сигурно е на опашката и чака да целуне раните на мъртвия Сартори-Ирвраш. Доста нехигиенична форма на развлечение, бих казал.

— Но защо Роб не е дошъл при мен…?

Отговор не последва, но беше ясно — защото се беше затворил в павилиона с Милуа Тал. Щяха да минат много десети, преди да бъдат забравени всички зловещи събития от тази нощ, а дотогава трябваше някак да се живее.

Сякаш отгатнал мислите му, Есомбер каза:

— Смея ли да попитам какво смяташ да правиш с твоята прословута фагорска гвардия след зверството, което извърши?

Кралят го изгледа хладно и продължи да крачи — по-далеч от пожара.

— А може би ти ще ми кажеш как човечеството въобще ще реши проблема с фагорите? — попита на свой ред той.

Епилог

Войниците от „Добра надежда“ и „Единство“ акостираха на борлиенския бряг и се отправиха на запад към Гравабагалиниен, предвождани от Пашаратид.