Читать «Хеликония. Лято» онлайн - страница 321

Гилотата упорито продължаваше да обяснява, сякаш беше някакъв автомат.

— Фагори тук, господарю, преди синове на Фрейър. Преди Фрейър да прави лоша светлина. Преди Т’Сен-Хър отиде, господарю. Стари грехове, господарю.

Или пък беше казала „стари светове“? Грохотът на пожара не позволяваше да се чуе добре. Част от двореца се сгромоляса с трясък и в нощното небе изригна огнен стълб. Колоните се стовариха оглушително върху площада.

Тълпата извика като един човек и се отдръпна назад. Сред зрителите беше и Абат-Васидол. Докато хората се отдръпваха от стихията, тя се беше вкопчила в ръката на един господин от сиборналското посолство.

— Свещеният Ц’сар… всичко е унищожено! — стенеше Джандол-Анганол. Милуа Тал беше заровила лице на гърдите му и хлипаше. — Всичко загина, всичко!

Той не правеше никакъв опит да успокои момичето или да го отведе настрана. За него то не съществуваше. Пламъците поглъщаха силата му. В тази клада изгаряха амбициите му — същите, които огънят превръщаше в реалност. Той можеше да бъде господар не само на Борлиен, но и на Олдорандо, ала при тези непрекъснати обрати, при тези жестоки криволици на съдбата, които превръщаха бога във фагор, вече не желаеше тази власт.

Неговите фагори го бяха издигнали до върха на триумфа, в който той виждаше единствено своята гибел. Мислите го отнесоха при Мирдем-Ингала, ала неговото и нейното лято беше отлетяло и тази огромна клада, в която изгаряха враговете му, бележеше началото на неговата есен.

— Всичко е унищожено — каза кралят на глас.

В този миг към тях се приближи една фигура, която елегантно си проправяше път през редиците на фагорите, сякаш това беше обикновена разходка.

— Не всичко, ако ми позволите да отбележа — заяви Есомбер.

Той се опитваше да говори небрежно, както винаги, но видимо трепереше. Лицето му беше бледо.

— Тъй като никога не съм бил сред най-ревностните слуги на Всемогъщия, бил той човек или фагор, аз реших, че мога да си позволя да не присъствам на проповедта на Ц’саря. И имах страхотен късмет. Това трябва да бъде урок за Ваше величество занапред да посещава по-рядко църквата.

Милуа Тал го изгледа сърдито и заяви:

— Не е ли по-добре да се махнете? И двамата ми родители са там.

Есомбер вдигна пръст и го насочи към нея.

— Вие трябва да се научите да вървите в крак със събитията, като съпруга си. Ако родителите ви са загинали… смятам, че вече сте осъзнала една дълбока истина. Тогава аз може би съм първият, който има честта дави поздрави с титлата кралица на Борлиен и Олдорандо. И се надявам на вашата благосклонност, тъй като с мое съдействие беше осъществен тайният ви брак. Може да не се издигна чак до Ц’сар, но вие и двамата знаете, че съветът ми върши работа. Аз винаги запазвам своята жизнерадост, дори и по време на такива бедствия като днешното.

Джандол-Анганол поклати глава. Той прегърна Милуа Тал през раменете и се опита с ласки да я отведе от пожарището.

— Нищо не можем да направим. Убийството на един-двама фагори няма да реши нищо. Ще почакаме до сутринта. В цинизма на Есомбер има известна доза истина.