Читать «Хеликония. Лято» онлайн - страница 320

— Не се тревожи, Джан. Това е сиянието на земетресението. Скоро ще се скрие. Винаги се появява след особено силни трусове. Нещо като нощна дъга.

— Не е ли прекалено тихо? — запита той и изведнъж осъзна, че не долавя движението на Първа фагорска наоколо. Обзе го тревога.

— Аз май чувам нещо.

Тя внезапно се втурна към отсрещния прозорец и изпищя:

— Джандол, погледни! Дворецът!

Той изтича до нея и погледна навън. На отсрещната страна на площад Лойлбрайден дворецът пламтеше. Цялата му дървена фасада беше обхваната от пламъци, към звездите се издигаха облаци дим.

— Земетресението трябва да е причинило пожара. Да идем да видим дали не можем да помогнем с нещо. Бързо, бързо! Бедната мама! — пищеше тя пронизително.

Обхванати от ужас, двамата навлякоха дрехите си и хукнаха навън. В парка нямаше фагори, но когато прекосиха площада, ги видяха.

Първа фагорска, въоръжена, наблюдаваше пламтящия дворец и пазеше. Гвардейците стояха неподвижно и гледаха как огънят все повече се развихря. Градските жители бяха застанали настрана и безпомощно се взираха в пламъците. Фагорите не позволяваха на никого да се приближи.

Джандол-Анганол се насочи към своите гвардейци и се опита да си пробие път през редиците им, но пътят му беше препречен от копие. Старшата на фагорите, Гхът-Мларк Чзарн, поздрави господаря си и заговори:

— Не може да правиш отиване в близост, владетелю. Там е опасност. Ние направихме пламъци за всички синове на Фрейър в онази църква под земята. Вест стигна до нашия мозък, че лошият цар и царят на църквата ще донесат убийство за всички слуги на тази гвардия.

— Никой не ви е давал заповед! — Кралят едва говореше. — Вие сте погубили Акханаба — бога, създаден по ваш образ и подобие!

Съществото пред него го изгледа с дълбоките си алени очи и вдигна трипръста ръка към главата си.

— Заповеди са дадени в нашите мозъци. Идват от много време. Някога това място е древният Хърм-Бърд Идок… Нататък се казва…

— Вие сте убили Ц’саря, Акханаба… всичко, всичко! — Той не успя да чуе всичко, което казваше гилотата, защото Милуа Тал се беше вкопчила в ръката му и пищеше колкото й глас държи:

— Мамо! Мамо! О, бедната ми майка!

— Хърм-Бърд Идок някога древно място на фагорска раса. Не дава на синове на Фрейър.

Кралят нищо не разбираше. Той се опита да отмести копието, после измъкна меча си.

— Пусни ме да мина, майор Чзарн, иначе ще те убия!

Той знаеше, че заплахите няма да помогнат. Чзарн отговори без каквото и да било вълнение:

— Няма минаване, господарю.

— Ти си огненият бог, Джан — заповядай да убият това същество!

Милуа Тал пищеше и впиваше нокти в плътта му, но той не помръдна. Чзарн се опитваше да обясни нещо и след дълга борба с думите успя да каже:

— Древният Хърм-Бърд Идок добро място, господарю. Въздушните октави пеят. Преди да има синове на Фрейър в Хърл-Ихор Ихар. В древно време на Т’Сен-Хър.

— Но сега сме в настоящето, в настоящето! Ние живеем и умираме сега, гилота!

Той си повтаряше на ум, че трябва да нанесе удар, да нападне, но не можеше да вдигне ръка, въпреки че момичето пищеше до него. Волята го напусна. Пламъците танцуваха в свитите му зеници.