Читать «Хеликония. Лято» онлайн - страница 317

Брайън Олдис

— Не разбирам защо сте толкова весел — изрече недоволно Сайрен Стунд. — Но се надявам да се възползвам от доброто ви настроение. Искам да ви помоля за една услуга. Момиче, поднеси още вино.

— Ще направим всичко, което Ваше величество ни нареди — каза Гуадъл Улбобег, като със загрижен вид стискаше чашата си.

Кралят се привдигна, поглади корема си и величествено заяви:

— На ваше разположение ще бъдат всички необходими средства, за да убедите крал Джандол-Анганол да напусне кралството незабавно, преди да е измамил и въвлякъл в брачен съюз бедната ми дъщеря Милуа Тал, която е още дете.

Есомбер и Гуадъл Улбобег се спогледаха.

— Е? — подкани ги кралят.

— Ваше величество…

Есомбер усилено дърпаше един кичур на врата си, без да вдига поглед от пода.

Гуадъл Улбобег се прокашля, понечи да каже нещо, после като че ли размисли и отново се прокашля.

— Осмелявам се да запитам Ваше величество — виждал ли е дъщеря си напоследък?

— Колкото до мен, Ваше величество, аз съм изцяло във властта на борлиенския крал, сир — добави Есомбер, който продължаваше да пощи врата си. — Вследствие на проявена нескромност от моя страна, сир. Нескромност, проявена по непростим начин спрямо кралицата на кралиците. Така че когато днес следобед при нас дойде кралят на Борлиен и поиска помощта ни, ние се почувствахме задължени…

Той млъкна, като продължаваше да следи изражението на Сайрен Стунд, а през това време Улбобег завърши вместо него:

— В качеството си на епископ на Свещения Ц’сар на Пановал, Ваше величество, аз съм упълномощен да действам от името на Негово Светейшество, когато се касае за някои църковни обреди…

— А аз — добави Есомбер, — все още съм недостоен пазител на документа за развод, подписан от бившата кралица Мирдем-Ингала, който трябваше да бъде връчен на Ц’саря или на някой от сановниците му още преди няколко десети. Извинете ме, че използвам тази неприлична вече дума…

Гуадъл Улбобег продължи, този път с видимо задоволство:

— И тъй като двамата сме силно загрижени да спестим на Негово Светейшество някои от многобройните задължения, които това приятелско гостуване при братски народ му налага…

— При положение, че има далеч по-неотложни въпроси за решаване…

— И, разбира се, в желанието си да улесним Ваше величество…

— Стига! — изрева Сайрен Стунд. — Говорете по същество и престанете да увъртате!

— Точно това си казахме и ние преди няколко часа — съгласи се Есомбер, дарявайки присъстващите с най-чаровната си усмивка. — „Престанете да увъртате!“ Добре казано, Ваше величество… Ето защо в съответствие с пълномощията, поверени ни от онези, които стоят над нас, ние извършихме тържествената брачна церемония между Джандол-Анганол и вашата красива дъщеря Милуа Тал. Службата беше простичка, но трогателна и ние съжаляваме, че Ваше величество не присъства.

Негово величество се стовари по гръб на кушетката, после с мъка се изправи и изрева:

— Те са били венчани?!

— Не, Ваше величество, те продължават да са венчани — възрази Гуадъл Улбобег. — Аз извърших церемонията и изслушах брачните им клетви в отсъствието и от името на Негово Светейшество.